/Поглед.инфо/ Бруталното убийство на журналист оправдано предизвиква възмущението на международната демократична общност. Но случаят със саудитския журналист и политически изгнаник в САЩ Джамал Кашоги, влязъл в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул за свидетелство във връзка с предстоящ брак с турска гражданка, за който вече бе признато от Рияд, че е убит, поражда въпроси поне в четири направления, които отсъстват в ежедневните публикации.
Първо, впечатлява двойният стандарт в реакциите на Запада: При случая Скрипал без доказателства имаше виновник, осъждане и санкции. При този случай сме свидетели на изчакване, измъкване с израза «ако се окаже, че е виновен Рияд..» и т.н. Освен това, десетилетия наред западните страни наблюдаваха как критици и противници на саудитския режим бяха обезглавявани, но едва сега изведнъж изразиха своето безпокийство. Ако Кашоги не беше ежедневен коментатор на вестник «Вашингтон поуст» , щяха ли да реагират? В Йемен бяха избити над 10 000 цивилни граждани във война, водена от Саудитска Арабия и 8 съюзници още от 2015 г, подпомогнати с въоръжение, бойна техника, съветници и разузнавателни служби от САЩ и Великобритания. Някой да би камбаната за спиране на тези масови убийства?
Второ, каква е съдбата на другите журналисти, затваряни и убивани в Египет, ОАЕ и др. страни от региона. Кореспондентът на «Ал Джазира» в Кайро Махмуд Хюсени например от 2 години е в затвор без обвинителен акт, защото се осмели да пише за бившето правителство на Египет.
Трето, реакциите на отделни страни по случая разкриват специфични политически интереси и обясняват лавирането на лидерите им.
Президентът на Турция Ердоган се опитваше да предотврати открита ескалация със Саудитска Арабия или поне да си остави вратичка за решаване на кризата, въпреки че Рияд и Анкара не са стратегически съюзници. Напротив, и двете страни се стремят към водеща роля в сунитско–исляския свят. Турското партньорство с Катар, важен спонсор на Мюсюлмански братя, особено след блокадата от Саудитска Арабия, предизвиква друга дълбока разделетилена линия между СА и Турция. Въпреки това нивото на сътрудничество между тях се запазва. Евентуално открито скъсване на отношенията между двете страни би имало сериозни последици, които биха били предизвикателство за силно притеснената в момента икономика на Турция. Преди Рияд да съобщи версията за смърта на Хашоги, се считаше, че замесването на саудитския режим би било голямо предизвикателство за самия Ердоган, на което не може да не отговори, т.е твърдата рекация ще е неизбежна, но трябва да е такава, че да навреди възможно най–малко. Репутацията на Турция ще бъде засегната, защото много арабски дисиденти търсят убежище в Турция, което Ердоган изтъква като претенция за водеща роля в мюсюлманския свят. Затова Анкара обещава да разкрие истината, но залага на времето, докато се очертае приемливо решение за всички страни или се създаде доста широк международен съюз срещу бруталните действия на СА. Въпросът е, как тя ще изиграе козовете си, а не дали ще научим цялата истина.
Реакцията на американския президент Тръмп също беще предпазлива. На 13. октомври той говори за «тежко наказание, ако се потвърдят подозренията», но потвърждава, че държи на сделките за 450 млрд долара, 110 млрд от които за доставки на оръжие. В противен случай САЩ щели да загубят много работни места. А когато той налага санкции на други страни, разбира се, че не се интересува от загуби на работни места в тях.
Показателно е, че нещата получиха развитие след като държавният секретар на САЩ Майк Помпео спешно посети Саудитска Арабия, а след това, на 17. 10. се срещна на летището в Анкара с турския президент Ердоган и външния му министър Чавушоглу. Дали обаче цената на евентуално договорената схема, какво да се признае и покаже за да се ограничат щетите върху Мухамед бин Салман няма да бъде отстъпки пред турското искане да се вдигнат санкциите, или по спорни въпроси в Сирия, не стана ясно, но и по двете теми е разговаряно.
След като американското разузнаване установи, че Кашоги не е сред живите, президентът Тръмп започна да говори в минало време: «Саудитска Арабия бяха много добри съюзници, купуваха огромни количества оръжие, инвестираха..» Два дни по–късно, когато Рияд призна, че Кашоги е мъртъв, президентът Тръмп побърза да го обяснението за достоверно, което предизвика много остри и разнопосочни рекации в САЩ. Предложенията варираха от намеса на Конгреса до провеждане на собствено разследване. Ден след това Тръмп отново промени позицията си, връщайки се на осъдителната присъда за такова недопустимо деяние. Постоянно променящо се поведение, неприсъщо на лидер на велика държава с претенции за водеща роля в света.
Реакцията на Саудитска Арабия изразена от държавния новинарски канал „Ал Арабия“, че евентуални санкции биха разбили икономиката на страната, а това ще „доведе до рязък ръст на цените на петрола и до състояние, което ще позволи на Русия да установи военна база“, не бе изненада за познаващите възможностите за влияние на Рияд в САЩ. Саудитска Арабия и ОАЕ са тясно свързани с крайно дясното правителство на Израел, което дърпа конците на израелското лоби в САЩ. Освен това, Тръмп е наясно и с каналите за финансови възнаграждения на влиятелни американски служители и организации. Никой не коментира, как два частни самолета кацат в Истанбул и екип от 15 души, болшенството от които от специалните служби, посещава Генералното консулство и още същия ден си заминава.
Четвърто, още от самото начало отсъстваше задълбочен анализ и разследване на връзки и зависимости, точно както наблюдавахме и при случая Скрипал, който именно за това остана неизяснен.
Не е толкова странна трансформацията на Джамал Хашоги от симпатизант на Осама бин Ладен и идеологията му до демократ и критик на режима в Саудитска Арабия. По–интересна е бързата му кариера, подпомогана в различни периоди от две знакови фамилии, която трябваше да се разнищи.
Кашоги е два пъти главен редактор на «Ал Ватан» /Родина/. Първият път уволнен за критика срещу салафизма. Собственик на Ал Ватан е фамилията Файсал. Един от братята е външен министър 1975– 2015 г., а другият – принц Турки е ръководител на разузнаването на Саудитска Арабия 1977–2001 г., по–късно– от 2005 г. посланик в САЩ, когато взема главния редактор на Ал Ватан за съветник. Тази връзка с разузнаването може да крие доста задкулисни подробности.
Вторият етап от кариерата на Кашоги е подпомогнат от милиардера принц Ал Валид Талал, финансирал създаването на ТВ на Хашоги в Бахрейн, макар и бързо закрита, след интервю с шиитски опозиционен политик. Защото Талал бе един от 200–те затворени от престолонаследника принц Салман в луксозния хотел Ритц в Риад през 2017 г. Т.е. покровителят му е враг на сегашния престолонаследник.
За Мухамед той пише до експерта по Афганистан Барнет Рубин през септември 2018 г. «Това момче е опасно, под натиск съм, трябва да съм мъдър и да мълча.» Връзките му с много известни западни експерти по Близкия Изток са възприети от Мухамед като вредни за скъпо платения му имидж на реформатор.
Предприетите уволнения до ниво заместник на разузнаването в Саудитска Арабия издават опити за заличаване на следите. Истинкият проблем обаче е в установената жестока форма на шариата и поддържането от службите на салафитски движения в целия регион, отличаващи се с много по–реакционни възгледи от Мюсюлмански братя, срещу които се борят и които са причината за разделетиелната линия с Катар и Турция. Отделно внимание заслужават запазилите се методи на работа на специалните служби в тези страни, познати от близкото минало.
Освен това, в коментарите за изчезването на журналиста се пропускаше, може би от незнание, че има разпореждане за връщане на критично и враждебно настроени саудитски граждани обратно в страната. Тази практика силно се доближава до практиката на Турция през последните две години за връщане на критици на турския режим в страната, между които попаднаха писатели, журналисти, политици.
Превъплащенията и всички връзки на Джамал Кашоги с разузнавателни служби и ключови фигури от елита на две противоборстващи групи в мюсюлманската общност навеждат по–скоро на мисълта, че той е жертвана пешка на тези борби.
