/Поглед.инфо/ Светът в момента се вълнува от това ще доведе ли сблъсъкът между САЩ и Иран до Трета световна война, или не. Кой ще бъде неблагоразумният и дали войната ще може да се спре.
Всъщност ставащото между САЩ и Иран е само малко парченце от пъзела на днешния капитализъм, в който влязохме преди три десетилетия. За това време с викове „демокрация“ и гигантско количество идеологически лъжи за „европейските ценности“ България бе разграбена и „демократизирана“ чрез създаване на едно социално-класово разделение, непознато по мащабите си от времето на Османската империя. Бяхме вкарани в света на глобалния неолиберален капитализъм, който в момента се тресе от противоречия и конфликти.
Накъде ни води този капитализъм?
Според последния доклад на „Кредит Суиз“ в момента най-богатият 1% от човечеството владее 45% от световното богатство, 10-те процента най-богати владеят 82% от това богатство, а по-бедните 50%, или 3 млрд. 850 милиона, притежават по-малко от 1% от световното богатство.
Само за една година, между 2017 и 2018 г., богатството на милиардерите в света се е увеличило с 20%, или с 2,5 милиарда долара всеки ден, а в същото време богатството на по-бедната половина от човечеството, т.е. на 3,8 милиарда души, е намаляло с 11%.
Капиталистите с невиждана скорост стават все по-богати,
а бедните със същата скорост обедняват още повече
Това се отбелязва в статия под заглавие „Шокиращата истина за неравенството днес“ на сайта на Световния икономически форум в Давос. Същевременно 63% от новооткритите работни места в САЩ от 1990 г. досега са ниско платени, което води до ерозия на средната класа. 1% най-богати семейства имат приблизително толкова богатство, колкото цялата американска средна класа. В същото време там около 13 милиона деца живеят в бедност.
В ЕС по данни на Европейската централна банка от 2016 г. 10% от домакинствата притежават повече от половината богатство на съюза. В сравнение с предишното изследване от 2014 г. неравенството нараства и състоянието на повечето домакинства се влошава. Неравенството в ЕС през 2007 г. средно е около 30.0 по коефициента на Джини. Между 2014 и 2019 г. населението, което е в риск от бедност и социално изключване в ЕС, се движи между 24,8 % и 21,7%.
Поддръжниците на неолибералния капитализъм твърдят, че бедността в глобален план е намаляла. Истината е, че тя намалява, но преди всичко за сметка на държави като Китай и Виетнам, в които отсъства този тип капитализъм. А в ЕС и САЩ протичат процеси и на абсолютно, и на относително обедняване.
В България през 1989 ‒ последната година на социализма, Индексът на Джини, измерващ неравенството, е 21,7. Това означава, че страната ни е била общество с висока справедливост и високо равенство. През 2006 г. в резултат на варварската разрушителна дейност и грабежа на „демократизиращите“ ни политици той е скочил на 32.1. Това е преди влизането в ЕС. През 2018 г. индексът вече е 39,6 – най-високият в ЕС и най-високият откакто изобщо се мери неравенството в България. Достигнали сме и сме надминали обещаните ни от нашите продажни политически елити „европейски ценности“.
Защо светът на неолибералният капитализъм, в който ни вкараха така нар. „демократи“ и соросоидни пропагандни структури, маскирайки го идеологически като „преход към демокрацията“, се оказва един от най-несправедливите в историята? Няколко са
основните причини
за нарастващото неравенство, чиито следствия са рязко засилващи се конфликти.
Първо. Това е глобализацията на всички фактори на производството, характерна за така нар. неолиберален капитализъм от 1980-те години насам. Капиталът свободно и бързо се придвижва към страни и територии, в които има по-ниско данъчно облагане и това рязко ограничава предходните възможности за преразпределение. Дори да искат, както бе във Франция по времето на Франсоа Оланд, системата доведе до бягство на капитала и президентът бе принуден да направи заден ход, довеждайки в крайна сметка до крах една от най-големите социалистически партии в света.
Второ. Това е наличието на офшорни зони, където големите компании и световната олигархия крият трилиони долари от корупционни сделки, кражби и пр. Там са например огромни ресурси, извлечени по времето на прехода към капитализъм от страни като България и останалата част от Източна Европа и идващи след това под формата на инвестиции в тях. Затова и много от най-големите компании у нас не плащат данъци. Мошеникът Джордж Сорос – символът на пропагандните неолиберални структури у нас, също е регистрирал своя хедж фонд в офшорка, за да пести от данъци и да финансира своята пропаганда за „отворено общество“, а идеологически дрогираните маси да не реагират на грабежа, на който са подложени.
Трето. Глобализацията на производството и износът му в по-евтини дестинации, както и вносът на работна сила в развитите западни страни рязко удариха доходите на местната работна сила и предходната средна класа започва да намалява.
Четвърто. С неолибералния капитализъм ускорено се разгърнаха нови форми на експлоатация. Сред тях се открояват две особено важни – приватизацията на огромни държавни ресурси под реалната им стойност и заграбването на висококвалифицирани кадри с лозунги за „отворено общество“. България е между най-пострадалите страни в света от тази експлоатация.
Пето. Това са и технологичните промени, които изменят пазара на труда и ускорено увеличават дистанцията между най-ниски и най-високи доходи, създават така нар. дуалистичен пазар на труда. Паралелно с това сегашните технологии имат така нар. мрежови ефекти, които дават възможност на компаниите, градовете, регионите, които са в добри икономически позиции, много по-ускорено да увеличават печалбите и размерите си, за сметка на срива или намаляване на възможностите на други компании, региони, градове. Това води до ситуация, при която
10% от всички компании в света
прибират 80% от печалбите в глобалната икономика
Шесто. Това от своя страна е свързано с появата отново на глобализирани монополи, които водят до олигархизация на политиката и тя не може да служи като регулатор на процесите. Сегашният президент в САЩ е най-богатият в тяхната история, представител е на глобалната олигархия, поради което и въведе данъчна система, при която неравенството в САЩ започна още по-ускорено да нараства, а глобалните монополи даже не плащат данъци.
Всичко това тресе света, тъй като растат всички видове неравенства. От гледна точка на конфликтите, предизвикващи разпадане на сегашния неолиберализиран глобален порядък, две от тях са водещи: от една страна – между социалните класи и различни територии вътре в държавите, а от друга страна – между самите държави, които ускорено се разделят на центрове и периферии.
Затова и преди няколко години в едно свое интервю пред списание „Шпигел“ не кой да е, а Франсис Фукуяма, глобалният трубадур на неолибералния капитализъм, възкликна по повод на нарастващото социално неравенство:
„Къде са левите да вдигнат въстание?“
Но сам си отговори, че ги няма и няма да направят такова нещо. Системните леви партии се тресат, маргинализират и разпадат с кризата на неолибералния порядък, в чието създаване участваха. Самият Фукуяма славословеше този порядък със своя „край на историята“, но той поне се осъзна, че е сбъркал, за разлика от голямата част от нашите соросоиди и „демократи“.
През ХIХ век Маркс смята, че нарастващата норма на експлоатация и увеличаването на абсолютната бедност водят до революции. През последните три десетилетия абсолютната бедност се увеличава в много от развитите страни, а в България направи огромен скок, макар в световен план да намалява. Това, което се увеличава много по-значително обаче, е относителната бедност, свързана със скока на неравенството.
Какво да очакваме през идващите години?
На този въпрос ни отговаря Уолтър Шайдел, който през 2017 г. публикува чрез издателството на Принстънския университет своята книга „Големият уравнител: насилието и историята на неравенството от каменната ера до Двадесет и първи век“. В нея той анализира как в различни периоди на историята развитието води до нарастване на неравенство и единственият начин да се излезе от него е била някаква социална катастрофа.
За да опише характеристиките на четири възможни типа катастрофи, той употребява библейската метафора за „четирите конника“ на Апокалипсиса, като има предвид, че намаляването на неравенството в историята на капитализма досега е ставало по четири основни начина:
(1) чрез войни, в които са мобилизирани големи маси от хора;
(2) чрез революции, променящи цялостната социална система;
(3) чрез колапс на държавите;
(4) чрез катастрофални пандемии, унищожаващи значителна част от населението.
Институционалната катастрофа и насилието унищожават и преразпределят голямата част от богатството и отслабват неравенството.
Войните са резултат на това, че в предходния период се извършва ускорено глобално преразпределение на ресурсите в полза на едни и за сметка на други държави. Това е особено типично в периодите, когато дотогавашният световен хегемон губи позиции и се появяват нови сили, които започват битка с него и помежду си, за да завоюват ролята, даваща им възможност да бъдат световната сила, която диктува начина на преразпределение на глобалните ресурси. Започналата война изисква рязко засилване ролята на правителствата и ограничаване на пазара, контролиране на основните процеси на обществото, концентриране на ресурси, което създава условия след това (както става след световните войни през ХХ век) за преразпределение и намаляване на неравенството.
Още в по-висока степен това е валидно за революциите. При тях съществуващите икономически елити са свалени, богатството им е отнето и се извършва радикална промяна на обществените отношения.
Колапсът на държавите има сходни последствия, тъй като е свързан с промени в обществената система и масирано преразпределение на доходите.
Що се отнася до масовите епидемии, те, както се вижда още от края на Средновековието насам, намаляват разполагаемата работна сила и недостигът ѝ води до повишаване на заплащането. Не кой да е, а Бил Гейтс през 2018 г. предупреди да очакваме през следващото десетилетие глобална епидемия, която ще унищожи десетки милиони хора по света само за няколко месеца, в резултат на това, че антибиотиците вече не действат. Пак той предупреди, че различни корпорации и частни структури вероятно ще създадат още по-мощни билогически инструменти за война и убийство на много хора. Известно е, че по време на Първата световна война такава епидемия убива 50 милиона души, а при днешното движение на милиони хора всекидневно по планетата тя ще се разпространи със скорост и мащаби, които може да доведат до смъртта на стотици милиони и милиарди.
Такива епидемии вече вървят при прасетата и голяма част от тях от Китай до България вече ги няма. Утре ще дойдат и за нас, хората. Капитализмът подготвя почвата за това. И не само те. Защото споменатите от Уолтър Шайдел „големи уравнители“ в историята най-често идват заедно и взаимно да се усилват.
