/Поглед.инфо/ След шамара в нощта на 25 май, резултатите от преференциалното гласуване предизвикаха нов трус на "Позитано". Червената листа се разбърка и още няма отговор на въпроса - кой от БСП ще замине за Брюксел. Изигра ли преференцията, заложена в кодекса на Мая Манолова, лоша шега на социалистите? С цената на оставки или предсрочен вот ще се разреши кризата в БСП? И защо уж сигурният ляв завой в Европа не се случи? "Стандарт" разговаря със социолога от агенция "Афис" Юрий Асланов.
- Г-н Асланов, изигра ли преференциалният вот лоша шега на БСП?
- В никакъв случай не е лоша шега. Аз бях скептик, че ще проработи. При прогнозите най-голяма беше вероятността да се случи при Реформаторския блок. То така и стана. Настоящите резултати са много важен знак към обществото и аз смятам, че на следващите избори това ще бъде едно масово упражнявано право, след като вече то е дадено на хората, ако естествено междувременно нещо в закона не се промени. Защото много се говори на тази тема и непрестанно някой иска промени в цялата политическа система, но на първо място трябва да се започне с промяна в поведението на партиите, по-точно на техния елит. Именно преференциалният вот е един от начините подобна промяна да се случи по-бързо. Понякога, било поради собствени разсъждения, било поради откъсване, при реденето на листите не зачитат и не предвиждат реакцията на редовите членове. И когато обикновено има насадени хора и парашутисти в листите, досега единствена реакция или вътрешнопартиен протест на избирателите на тези партии е бил или да не гласуват, или да дадат своя вот за някоя от другите партии. Сега те ще останат верни на партията, но ще се опитат да се намесят в пренареждането на листата по собствено усмотрение.
- Няма ли след пренареждането на евровота политиците да се уплашат?
- Има нещо много важно в случилото се от гледна точка на това, че се случва на избори с по-ниска активност, но и с по-нисък праг. На бъдещи парламентарни избори, пак с уговорката, че някой може да се уплаши и да промени закона, прагът ще бъде 7%. Но това е само илюзия, че прагът е висок на по-важни избори, защото това ще бъде практика към съответната регионална листа. И както вече казах, след като веднъж е дадена възможност на избирателя сам да подреди листата, той безспорно ще се възползва от нея. Това е залог, че промяна в поведението на партийните ръководства вече трябва да започне. Хиляди идеи се лансират, коя от коя по-спорни. Някои искат да направят мажоритарни избори, други да въведат задължителното гласуване. Всички тези неща са много спорни.
- Тест за демокрация или за интелигентност бе преференциалният вот?
- По отношение на пропагандното внушение, че резултатите от евроизборите са грешка, че не е станало умишлено - вижте, при всички партии, с изключение на тези, чиято бюлетина е била с номер по-висок от 17, може да се забележи същата грешка. Т.е. навсякъде има хора, които са направили подобна грешка. Може да обърнете внимание колко пъти хората са избрали да се възползват от преференцията и са отбелязали десетка при Реформаторския блок например. В АБВ пък има грешки с 13-ките. Да се обвинява един и друг избирател, че е по-неграмотен от другите, е несправедливо, защото следващия път никой няма да се обърка. Поначало в изборния ден тезата за случайните грешки беше, че по погрешка хората гласуват вместо с номер 15 с номер 1 за "Българска левица". Това е крайно обидно. Очевидно това е знак, очевидно някой иска да покаже нещо. Но този път избирателите искат да кажат на своите, не на чуждите, защото те не отиват към ДПС или към ГЕРБ, остават някъде в лявото, но искат да покажат на своите, че нещо не е наред. Размахват пръст и казват: "Не правете така!".
- Вещаят ли резултатите от вота предсрочни избори?
- О, не мисля, че това се поддава на прогноза. Това зависи от волята на политическите сили. Ще научим какво ще се случи, когато те узреят достатъчно, за да вземат такова решение. Всички знаем, че тези неща не се решават във вестниците или по телевизията. Необходимо е да има диалог и консенсусно решение по този въпрос.
- Какво предстои на БСП? Раздор? Оставки?
- В БСП е имало и по-тежки кризи от сегашната, въпреки че и сега положението никак не е леко. Истината е, че са много прибързани и преувеличени слуховете за смъртта на партията. Няма такова нещо. Какво ще бъде решението за изход от тази криза обаче не бих могъл да кажа на този етап, защото всичко предстои. Тепърва ще се мобилизира някаква партийна енергия по въпроса. Виждам, че се лансират няколко възможности. Едната е просто решение - БСП да направи това, което искат другите от нея. Другата възможност е по-сложна, но по-перспективна - БСП да направи това, което сама иска за себе си. Самата партия обаче като че ли не е наясно с този въпрос и това усложнява допълнително обстановката. За мен едно елементарно решение, взето под натиска на емоциите, а именно смяна на лидера, няма да промени нищо. Защото хората бойкотираха тези избори и протестираха срещу партийното ръководство не заради лидера. Трябва подробно да се прегледа и анализира политиката не само на тази партия, а и на другите, които са част от правителството. Трябва да се прегледат хиляди позиции, заемани по ключови въпроси в хода на предизборната кампания. Както и самата кампания, която, по мнение на много от симпатизантите на левицата, е била доста екстравагантна и разточителна. Трябва много фактори да се вземат под внимание, за да се вземе правилното решение. Решение, взето под напора на улицата или на емоциите, никога не може да бъде правилно, особено ако е прибързано.
- Дали ГЕРБ не взе повече от очакваните гласове, защото мнозина пуснаха бюлетина "анти-БСП"?
- Това не е вярно. Моят колега Чавдар Найденов е направил блестящ анализ по въпроса и е уточнил кой какво печели и кой какво губи. ГЕРБ е загубил над 400 000 гласа, а БСП малко повече. Проблемът на левицата идва от това, че ГЕРБ е мобилизирал и част от перифериите си, докато БСП има загуби в твърдото си ядро. Което даже донякъде е естествено и логично, защото в цяла Европа левите партии се отнасят към Европейския съюз като към нещо дясно. Беше се създало впечатление преди изборите, че в Европа има лява вълна, което е факт. В много държави настъпи левицата и отбеляза грандиозни резултати на национални избори. Но на евроизборите цялата европейска левица беше пасивна въпреки срива на ЕНП. Оттам дойде и сривът на ПЕС, макар и в по-малки мащаби. Иначе, като се прегледат резултатите от националните избори, ПЕС убедително трябваше да е на първо място.
- Защо тогава не се случи левият завой в Европа?
- Факт е, че в наше време хората гледат на всяка глобализация като на нещо дясно, така възприемат и ЕС. Да не говорим и за радикалните течения, които се родиха отляво и отдясно. Левите възприемат ЕС и държавата като необходимо зло, докато радикалите го възприемат като непоносимо зло. Това е важен нюанс в различията. Но вторите се активизираха, защото решиха, че на всяка цена трябва да се направи нещо. Докато левите се оставиха по течението.
Когато говорим за спецификата на българската левица, не трябва да пренебрегваме и кризата в Украйна и неизбежността да се заеме проевропейска позиция. Макар ЕС - във вида, в който е - едва ли заслужаваше подобен ход.
Интервю на Борислава Енчева
