/Поглед.инфо/ По време на президентската кампания Доналд Тръмп внушаваше, че ще помогне на производствения капитал да получи реабилитация. Нормалният, производителен, свят има нужда от това. От доста години насам финансовият капитал доминира тотално. За няколко дни той прави такъв оборот, какъвто производственият успява за цяла година. Тръмп обаче прави сериозни крачки в обратна посока.
През 2010 г. в САЩ влезе в сила законът „Дод – Франк“. Той засилва регулациите в банковата сфера, с цел да предотвратява условията за нова финансова криза. Днес президентската администрацията на САЩ е решила да го окастри яко. Не ѝ харесват нито ежегодните стрес тестове, нито поддържането на по-големи капиталови резерви, нито създадената със закона Служба за финансова защита на потребителите (Виж investor.bg от днес).
Някой ще каже: „Какво толкова, нали финансовата криза е зад гърба ни?“ Така де, така...
Световната лакомия е в абсолютно здраве и вече кове предпоставките за нов срив.
Днес в цял свят лихвите са изключително ниски. И върви едно яко теглене на кредити... В САЩ например от 2007 г. досега сумата на корпоративните кредити е нараснала четири пъти. С каква цел? Може би инвестиране? Нищо подобно. В САЩ от всеки долар печалба се реинвестират едва 4 цента, в еврозоната – съответно 2 евроцента, а в Япония – практически нищо (вж. Седрик Дюран в „Отровни лекарства срещу финансовата криза“, Монд дипломатик, февруари 2017 г.).
Инвестициите може да са символични, но затова пък дивидентите за акционерите забележимо наедряват. И вече са стигнали нивото на най-добрите години от първото десетилетие на века – 600 млрд. в САЩ. С пълна сила тече и обратното изкупуване на акции от предприятията. Тук годишната сума в САЩ надхвърля 500 млрд. долара. И защо е това? Защото така се поддържат борсовите цени и се вдига цената на акциите. От което всъщност се интересуват акционерите. Цената се качва, защото обратното изкупуване на акции е последвано от тяхното унищожение.
Падането на лихвите, освен че стимулира апетита за задлъжняване и съответно за по-крупни дивиденти на собствениците, удря сериозно пенсионните фондове, защото намалява доходността на техни основни активи. А това как се посреща? Логично е да се мисли за намаляване на пенсиите. И то вече започна. На 16 декември 2016 г. американското Министерство на финансите издаде първото разрешение за намаляване на пенсиите, поискано от пенсионен фонд.
От друга страна, слабата доходност на държавните ценни книжа стимулира инвеститорите да търсят рискови активи. Познато нали?
Добре де, ама лихвите в един момент ще тръгнат нагоре. И какво е вероятно да се случи?
Накратко и ясно го обобщава The American Enterprise Institute, един от основните мозъчни тръстове в САЩ: днешните финансови явления „значително увеличават вероятността от генерална финансова криза през следващите две години“ (вж цит. статия).
Не знам дали красотата ще спаси света, но лакомията със сигурност може да го погуби.
