/Поглед.инфо/ Това е мотото на посещението преди дни в Китай на влезлия в длъжност на 1 януари новоизбран президент на Бразилия, Инасио Лула да Силва. Той е един от най-важните лидери на лявата вълна, която обхвана Латинска Америка в началото на 2000-те години и който се завърна на власт като президент след като управлява страната си през 2003- 2010г. Беше и в затвор заради обвинения в корупция, но запази симпатиите на голяма част от народа си , който го върна в играта на високия пост.
Той започна посещението си в Китай от Шанхай, където произнесе реч в рамките на 30 минути на тържество във връзка с назначаването на Дилма Русеф /президент на Бразилия 2011- 2016г/ за ръководител на Новата банка за развитие, НБР, а после посети централата на Huawei и други големи китайски компании. НБР всъщност е банката на БРИКС, където са Русия, Бразилия, Китай, Индия и Южна Африка. Независимо, че БВП на Китай е по-голям от този на останалите членки на БРИКС, известно е, че Бразилия е най-голямата латиноамериканска икономика, а думи като „времената, в които Бразилия не участваше във взимането на важни световни решения са в миналото” са не само заявка за връщане на международната сцена. Това е самочувствие с амбиция за роля в общите действия на развиващите се страни в условията на променящия се световен ред.
Никак не е случайно, че Лула намери за необходимо точно в Пекин да повтори посланието на Френския президент Макрон, че „Европа трябва да намали зависимостта си от господството на щатския долар”. Приветствайки целта на Русия и Китай да премахнат хегемонията на долара, Лула от своя страна призова развиващите се страни да се откажат от долара в международната търговия и да преминат към националните валути. При срещите си с премиера на Китай, Ли Цян, а по-косно и със Си Дзинпин, Лула се пита „защо всички държави трябва да базират търговията си на долара” и още, „защо не можем да търгуваме в собствени валути?”. Задава въпрос и „кой реши, че доларът е валутата след изчезването на златния стандарт?”. Понятно е в чия градина са тези камъни, и „защо преследваме долара”, но всъщност предложението е за „валута, която да финансира търговските отношения между Бразилия и Китай, между Бразилия и други страни”. Както се казва, чука на отворена врата. Разбира се, че такива операции и финансиране чрез местни валути ще става чрез НБР, Москва и Пекин вече го правят. Лула е убеден и го споделя със Си Дзинпин, че „съюзът на развиващите се страни е способен да предизвика значими социални и икономически промени в света”. Написал го е и в туитър. Явно изпитва гордост, когато споделя, че „за първи път в световен мащаб бе създадена банка за развитие без участието на развитите държави в началния етап”. Изводът е, че тази банка е свободна от „оковите на условията, наложени на развиващите се икономики от традиционните институции”. И без конкретика е ясно за кои институции става дума. НБР ще има възможност да финансира проекти в местни валути и това е наистина нов етап във финансовата сфера на незападните държави.
Лула от личен опит знае, че „никой лидер не може да работи с нож на гърлото, когато страната му е задлъжняла” и затова убедено и на висок глас заявява, че „МВФ налага строги мерки за икономиките на закъсали държави, като Аржентина, в замяна на спасителни заеми”. ,Това срива държавите и правителствата им. Именно затова е нужна НБР като алтернатива на МВФ. Надеждите са, че може да спасява нововъзникващите икономики от подчинението на традиционните финансови институции, които искат да управляват, както досега. Сигурно затова „Вашингтон пост” пише, че „Западът се надяваше Лула да бъде партньор, но се оказва, че той има собствени планове”. Влиятелният вестник подчертава, че „тези действия говорят, че Лула се е отчуждил от САЩ и ЕС”. Даже се изреждат „негативите” от дейността му през последно време – позволил е ирански военни кораби да акостират в Рио де Жанейро, изпратил е висш свой съветник на среща с Николас Мадуро във Венецуела, на срещата на демокрациите, организирана от САЩ, е отказал да подпише обща декларация, осъждаща агресията на Русия, инициира реформи в СС на ООН с желание Бразилия да участва, увеличава търговията с Русия и Китай и играе водеща роля за създаването и развитието на БРИКС.
Няма как във Вашингтон да не са смутени не само от срещите на Лула със Си Дзинпин, но и от изказаните становища на бразилския президент. Той е на 77 години и първото му посещение зад граница след като встъпи в длъжност бе в САЩ. Сигнално и с желание отношенията с Вашингтон да са нормални и без отражение върху отношенията с Пекин или Москва. Да се обърне гръб на САЩ нито е целесъобразно, нито е в интерес на Бразилия. Все пак поканата към Си Дзинпин да посети Бразилия и да се постигнат договорки за нови инвестиционни споразумения е в ход. А факта, че след Пекин Лула ще посети ОАЕ е само брънка от политиките в условията на променения Близък изток, където Русия и Китай изградиха собствени мрежи за влияние с цел спиране на кървавите конфликти и нормализиране на обстановката. С изграждане на отношения на уважение, ненамеса във вътрешни дела и развитие на търговско-икономически връзки на високо ниво. Някои го наричат консолидиране на лагери чрез разширяване на мрежи от свои партньори, но ако това е барикада за военни действия и силово налагане на чужда воля, тогава кое е за предпочитане?
На този фон, нима проведената на 12-13 април в Букурещ среща на Международната кримска платформа с тема „Конференция за сигурност в Черно море”, където призивите са за „НАТО в Черно море”, дава гаранции за сигурност? Омиротворява ли обстановката? Нима думите на Кулеба, украински външен министър, че „дойде време да превърнем Черно море в море на НАТО” са в унисон с призиви за нови отношения между държавите и мирно уреждане на конфликти или горещи сблъсъци? Това, че Киев крои всякакви планове как да влезе в НАТО не е новина. Не е новина и че има планове за прекрояване на граници. Но това ще донесе ли мир и спокойствие за редовите граждани не само в Европа? Лидери говорят за търговско-икономически отношения, за уважителни контакти и връзки, за помощ и признание, а около нас ескалират напрежения дори в нашето малко затворено море, което ни е едничка възможност за родна морска почивка и туризъм. Морето ни било „от стратегическо значение за сигурността на евроатлантическия регион”. Ние пък си мислехме, че морето ще ни обединява всички, които имаме брегове около него, за да си живеем мирно и драго. Както е било. Кой и как ще се справи с този друг ред, който ни налагат? Това е просто въпрос. Отговорите са известни. Поне в сегашната политическа обстановка у нас.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
