/Поглед.инфо/ След сагата с припознаването чий е Гоце Делчев, ще се намери ли най-после някой смелчак у нас да каже „царят е гол“? Що за договор София сключи със Скопие и чак сега ли разбраха какви последици има, когато не се познава ни историята, нито препъни-камъните на т.н. македонски въпрос, нито са прочели архивите на МВнР по темата – от времената на Симеон Радев, през Андрей Ляпчев, доктрината на Иван Михайлов, вмешателството и делата на Коминтерна, та до Тодор Живков от 1961-1962г, когато политиката ни по този казус се променя тотално и се следва национален интерес с всички възможни стъпки на „меката сила“, особено в Пиринския край? Защо изведнъж тонът на наши вицепремиери се втвърди и дори внушават закани за „вето“ в преговорни процеси за членство в ЕС, ако не се признае Гоце Делчев за български революционер? Остава и гърците да започнат да имат претенции към Гоце Делчев, защото е роден и убит на днешна гръцка територия, но това е друга сага, отново горчива за всеки що-годе познаваш миналото ни българин.
Нима в София не знаеха за становища на премиера на вече Северна Македония, Зоран Заев, докато беше кмет на Струмица, относно „общата ни история“ и „общите герои“? Нима не бяха чували за изказаното преди дни от експремиера Никола Груевски, че в струмишкия роден край на Зоран Заев казват за него „на овой много му мели устата“? Човекът винаги е казвал това, в което е вярвал, защото го е учил и го е заобикаляло. Припявал е химна на страната със слова за Гоце, Даме, Пито Гули и т.н.,ръкопляскал е на предизборните изяви на настоящия президент Стево Пендаровски на фона на лика на Гоце Делчев и в общи линии позицията му е – Гоце е македонски революционер, отдал живот за независима Македония, Илинденското въстание /не „Илинденско-Преображенско“!/ е македонско, държавата би трябвало да се казва „Илинденска Македония“, а на гроба на Св.Кирил в Рим се изпраща албанеца Талал Джафери, председател на Собранието, който да поднесе цветя за 24 май заедно с българската делегация. Това е то интеграция и разбирателство!
В София чак сега ли разбраха за какво иде реч? Да влезе на всяка цена и то незабавно в НАТО и някога в ЕС Северна Македония? Това, че в Скопие медийното пространство се задръства с мнения за „ако българската страна настоява да се запише, че Гоце Делчев е български революционер, тогава няма да има резултат по този въпрос“, че ще се получи „македонско обезличаване“, ако се приема Гоце Делчев за български революционер, че „народите на Балканите са създадени в ХІХ век /ти да видиш!/, че има „международно признаване на македонската национална идентичност на Гоце Делчев, която не бе оспорвана доскоро“, че трябва да се подчертава „българите са татари“ и все в този дух, не би трябвало да е изненада.
Това са постулати от последните 70 години и София наистина в повечето случаи е предпочитала да премълчава или реакциите са били извън обсега на внимание на обществеността. Като по-възрастния брат, който едва ли не се забавлява с детинските изяви на братчето си.
Без отговор е въпросът дали става дума за липса на познания, професионализъм или бягство от отговорност, за да „не ни се клати стола“. Последното няма как да се стикова с т.н. национален интерес. Всъщност по-тревожното е друго. И днес у нас има редица набедени за експерти, които не само намират изява по ТВ-екрани с популярни водещи, но и не се свенят да твърдят, че „сегашните поколения не се интересуват от датата 7 октомври“, не я знаят и им е все едно /датата, на която тленните останки на Гоце Делчев, заедно с архива от Македонския културен институт са предадени на Скопие по настояване на Коминтерновска Москва/, че българското общество „вече е възприело македонците, че са друга нация“, че „има двойственост за идентичността на македонците при самите герои“, тачени и в София, и в Скопие, че „признали сме езика и какво от това“ и т.н. Как са разбрали какво е мнението на българското общество по въпроса, след като поне 2 млн българи имат корени в днешните земи на Северна Македония? Ако децата ни не знаят за датата 7 октомври, тези журналисти нямат ли вина за информирането на следващите поколения или тяхната роля е само да посочват с пръст Москва, че била наредила предаването на костите на Гоце Делчев на Скопие? Още Иван Михайлов, наричан от същите експерти Ванче, ясно го е обосновал с тезата, че великите сили никога няма да приемат обединението на България с Македония и единствения начин това да се получи е чрез борба за независима Македония, която след това по пътя на културно-търговски, транспортни и всякакви чисто човешки връзки да се постигне присъединяването към майка-България. Да, ама това не е лъжица за уста на онези, които са я отворили към Белград, Атина или Анкара. Слухове, че открай време тези столици хрантутят т.н.“лица за влияние“ не са сянка от миналото. Москва си има друга политика, която е прието да се нарича имперска, но по-скоро е политика на геополитически играч, който си има свои стратегически интереси и се стреми „да не се преминават червените линии на нашите сфери на влияние“ т.е. „около нашите граници“. И на слепите вече е ясно, че Западът като цяло, водени от САЩ, имат само една цел на Балканите-членство в НАТО, за да се изолира Русия, да се обгради отвсякъде с военни бази, които обезличават родните армии и водят до разчитане само на чужди сили да се грижат за сигурността на малките балкански държавици. Дивиденти отвсякъде, включително с продажби на военно оборудване. Друго е обаче някой наш да каже „Освободителната руско-турска война не е освободителна, тя е завоевателна“, нали? Никой не искал да ни освобождава, а „само да ни разори“, ти да видиш! Не е нужно много старание, за да се види кой, защо и кога налива масло в огъня. За придобивките само се шушука. Но дори в Черна гора, член на НАТО, при обсъждане в парламента във връзка със стратегия за отбраната на страната, се чуват на висок глас слова за „територията на Черна гора се е превърнала в полигон за по-нататъшни действия на НАТО по отношение на Сърбия и Русия“, че „има димна завеса, която прикрива начинание на Тирана, Прищина и официална Подгорица срещу православните хора, разчитайки на решаващата подкрепа на НАТО“, за да се каже в прав текст, че „марионетното правителство получава нареждания от НАТО и затова този документ не е отбранителна стратегия“ и т.н. Изводите са, че се създавала „фалшива представа, че без НАТО няма нищо в региона или по света“. Е, Северна Македония, казват, че до края на годината ще бъде окончателно приета за член на НАТО, поредния на Балканите. Нашият договор със Северна Македония допринесъл за това. Било стратегическа цел. Ама ако с този договор и създадената чрез него съвместна комисия за уточняване на историческите въпроси се засягат национални интереси, защото няма как да се стиковат позиции / не е само за Гоце Делчев/, тогава в действие сигурно ще влязат онези експерти, които ще ни убедят колко много печелим от цялата схема и какво „светло бъдеще“ ни чака, дали? Ако в Скопие смяната на името на страната под натиск бе прието без масови протести, дали управляващите са сигурни, че ще спечелят извънредни избори, които чукат на вратата им? Защото не получават дата за започване преговори за присъединяване към ЕС, предвидено за 18 юни, а премиерът Заев вече бе заявил, че при отлагане на датата ще подаде оставка. Причините за отлагането не са само в Скопие, нито само в Брюксел. Геополитическите ветрове изискват други нагласи и решения. Нещо, което в София явно не са отчели навреме. Сега бързат да наваксат. А някои от българските експерти, които словославеха Заев, не скриваха радостта си от идването му на власт, както и да стана, порицаваха президента Георге Иванов, който не подписа до последно закон за двуезичието в Северна Македония и не прие за легитимно Преспанското споразумение с Гърция, с днешна дата пишат за „двуличието на Заев“ и че правителството в Скопие „хвърляло прах в очите чрез различни маневри“, които се приемали за добронамерени от нашите „неподготвени дипломати“. Да не са познавали македонската действителност или настроенията в Скопие? Да са се увлекли по общата западна еуфория, че най-после имаме договор за сътрудничество и приятелство? Макар и подписан набързо и под натиск? Да не са отчели факта, че смяната на името и действията в управлението в Северна Македония, включително на албанските партии, не се приемат от голямата част от гражданите на новопокръстената държава? Отново София затъна в дебати пост-фактум и отново „експерти с влияние“ поддържат тези, които трудно могат да се причислят към интересите на обществото и чувствата на българите. А що се отнася до езика, чуйте управлявалите България преди, включително и по време на соца след 1962г. Струва си. Другото е чуждо влияние. Ще ни горчи отново. Няма русофили / русофоби. Има интереси, а те са вечни. Справка –Чърчил.
