/Поглед.инфо/ През последните дни Техеран повтаря на висок глас, че „САЩ са започнали психологическа война в региона“ и не дават израз на притеснения, че американското военно присъствие в Персийския залив е увеличено със самолетоносача „Абрахам Линкълн“, бомбардировачи от рода на Б-52 и около 6 хил военнослужещи. Даже си позволяват да кажат, че „в миналото това бяха сериозни заплахи, но сега заплахите се превърнаха във възможност“. Светът следи със загриженост на кого няма да издържат нервите. Не че Вашингтон твърдо е решил да воюва в Иран, пази Боже! По-скоро предизвиква и прилага поредната доза натиск чрез санкции и заплахи, за да постигне „промяна на позициите на управляващите в Техеран“, казва държавният секретар Помпео. Позиции в Сирия, за Хизбула като „иранско прокси в Близкия изток“, връзките с Москва и съответно договорките по процеса Астана или решителна защита на интересите на Тел Авив, за когото Иран е основен враг на терена на Близкия изток?. Ако не се смята Палестина, която също е подкрепяна от Техеран. Международната общност не винаги улучва верните отговори, но си струва да се припомнят последните събития във връзка с настоящите събития в отношенията САЩ/Иран. Защото това е част от онази геополитическа игра, която разделеният в своите принципи и интереси многополюсен свят използва, за да отстоява стратегически цели.
На 30-ти април президентът Тръмп удължи срока на наложеното ембарго върху доставките на петрол от Иран. Имало достатъчно петрол на световните пазари, така че отказът от сътрудничеството с Техеран за доставки на „черно злато“ може да бъде безболезнено.Дори за онези 8 държави, между които Турция, Китай, Индия,Италия,Гърция, които имаха 6-месечна отсрочка след като САЩ решиха да се оттеглят от ядреното споразумение от 2015г. и въведоха отново санкциите срещу Техеран. Италия, Гърция и Таван спряха доставките, а Турция, Япония и Южна Корея ги намалиха. Китай обяви, че ще продължи търговските си отношения с Иран, защото „сътрудничеството е открито, законно и трябва да бъде уважавано“. Нагнетява се ново напрежение, а с отговорът на Техеран, че „може да затвори Ормузкия проток, ако напрежението продължи да нараства“ ситуацията стига до задавания от все повече световни наблюдатели въпрос „дали Тръмп подготвя война с Иран?“. В тази връзка във Вашингтон не се крият притеснения, че и безпрецедентното определяне от администрацията на Тръмп на елитния Корпус на революцията,Революционната гвардия на Иран, за терористична организация, което е факт от 15 април, може да е част от план за поставяне на основи за нападение срещу ирански сили, но в Ирак или Сирия, защото там има американски войски. Мотиви за действия директно срещу Корпуса може да се намерят, но друго си е, ако става въпрос за атака срещу терористична организация. Явно т.н. ястреби във Вашингтон търсят застраховка чрез легално основание за удари срещу ирански сили, което може да се подкрепи и чрез промени в дадени закони. Информации, че републиканският сенатор Ранд Пол е заявил на държавния секретар Помпео, че „на вас никой не ви е давал власт, нито сте оторизирани от Конгреса да водите война с Иран“ са предупреждение за искри, които могат да доведат до нов огън в Близкия изток. Отговорът на Помпео е бил достатъчно мъгляв, както подхожда на един опитен дипломат, защото не става ясно дали се предвиждат действия само срещу Корпуса или срещу държавата Иран. Но позоваването на решение на Конгреса от 14 септември 2001г, което позволява използване на сила от изпълнителната власт „срещу нации, организации, лица, които са определени, че планират, подпомаган или извършват атаки“ дава основание за извод, че „изглежда администрацията на Тръмп подготвя общественото мнение за аргумент, че решението от 2001г се отнася и до Иран“. Поне такова становище изразява пред CBS Тес Бриджмънт, помощник-съветник по националната сигурност при президента Обама. Известно е, че във Вашингтон има опити да се прави ясна връзка между Иран и Ал Кайда и дори в мотивите за обявяване на Корпуса на революцията за терористична организация се казва, че „Иран продължава да позволява на Ал Кайда да функционира в Иран, откъдето прехвърля бойци в Южна Азия и Сирия“. Без значение, че Иран не бе включен сред заподозрените за атаката срещу кулите-близнаци в Ню Йорк през 2001г.А и шиитски Иран винаги е твърдял, че Ал Кайда е сунитска терористична организация, която извършва терористични атаки и в Иран. Включително и тези през февруари, когато бяха убити 27 войници от Корпуса. Разбираемо е защо държавният секретар Помпео поддържа мнение, че „САЩ ще преследват ген-майор Касем Сюлеймани“, ръководител на Корпуса, защото „провежда операции в Ирак и Сирия и подкрепя шиитски милиции“. Дали това предполага залавяне на ген.Сюлеймани? Пред „Фокс нюс“ Помпео казва, че „той е терорист и има кръв по ръцете си, както и силите т.е. гвардейците, които ръководи“. Тезата е, че „САЩ са решени да намалят риска някой американец да бъде убит от Сюлеймани и неговата весела банда от братя“. Как ли са прозвучали тези думи в Техеран? Сигурно повече от нахъсващо. Всъщност за първи път цялото управление на една държава се обявява за терористична организация, защото Корпусът де-факто управлява голяма част от бизнеса в Иран и е отговорен за БВП на страната. Тежките санкции от страна на Държавния департамент удрят именно икономиката на страната. Икономическият срив е повече от забележим и населението няма как да не се гневи от намаляването на потребителските възможности и растящите цени. Но на 12 април хиляди граждани на Иран излязоха по улиците на големите градове с лозунги „Долу САЩ“ и „аз също съм гвардеец“. В Техеран смятат, че „Иран е пълен с гвардейци“ и са убедени, че „това е удар върху самите САЩ и е риск за сигурността на техните войски в централното командване, което покрива Близкия изток“. Поне така се изразява ген. Кумарс Хейдари, шеф на иранските сухопътни сили. От своя страна външният министър на Иран, Мохамад Джават Зариф, още на 14 април заяви, че ще призове международната общност да вземе отношение по определянето на Корпуса за терористична организация, защото „тази безпрецедентна и опасна мярка ще има последствия“. Техеран не крие, че разчита на подкрепа от Франция, Германия, и Великобритания за „спиране на агресивния подход на Тръмп към Иран“. Факт е, че и 3-те държави са срещу наложените санкции спрямо Иран и то с нескриваната цел да промени политиката си в Близкия изток. Миналата година ЕС инициира разработването на механизъм, чрез който да се заобикалят американските санкции спрямо Иран, както и да се извършва „бездоларова търговия“ с Техеран. Но Зариф се оплаква, че „този механизъм се забавя“ . Той е наясно, че зависимостта на ЕС от САЩ възпрепятства прилагането на „заобиколния механизъм срещу американските санкции“, но призивите му за „ЕС да се задейства бързо“ се ограничават с „европейците не трябва да вярват, че Иран ще чака дълго“. Видно е, че доминацията на долара и взаимно свързаните икономики на Брюксел и Вашингтон са сред основните причини за забавяне прилагането на финансовите механизми за заобикаляне на американските санкции, но не бива да се забравят и предстоящите европейски избори, които с непредсказуемите си резултати няма как да не се отразят на наклона на везната в една или друга посока. И в Европа поговорката „интересът клати феса“ е позната, особено когато става въпрос за търговия, печалби и стратегии. Дори и да става въпрос за държави като Иран, известен като страната на аятоласите. Все пак в Брюксел се събраха министрите на външните работи на Франция, Германия, Великобритания, заедно с Федерика Могерини, върховен представител на ЕС по външните работи, за да обсъдят стуацията и да потърсят европейски отговор на американските санкции към Иран и за самото ядрено споразумение. От своя страна Вашингтон отмени оповестеното посещение на държавния си секретар Помпео в Москва, за да участва и той в тези дебати. Руският външен министър, който им среща с Помпео в Сочи веднага след срещите му в Брюксел, заяви, че „не се съмнявам, че европейците ще бъдат притискани да в противоположна посока“. Има предвид резолюцията на СС на ООН, която одобри ядреното споразумение. Той разчитал на „откровен разговор с Помпео“, за да си изясни „как американците планират да излязат от тази криза, която създадоха с едностранните си решения“. Не станаха ли много кризите поради едностранни решения и прилагане на методи като санкции и заплахи, за „да стане Америка отново велика“? Но е видно, че Вашингтон не се отказва и от диалог, когато ситуацията се нажежи до точката на избухване. Още повече, че и съюзници като ЕС след срещата си са заявили на Помпео, че „необходимо е максимално въздържане от ескалация около спозазумението за ядрената програма с Иран“. Да, в икономически аспект европейците губят, защото Иран е голям пазар, но и шансовете им за маневри срещу решения на Вашингтон са ограничени. А когато и Техеран е дал 60-дневен срок да решат какво ще правят, защото този ЕС е „непредсказуем, а Техеран няма вечно да чака“, не е лесно да се вземе окончателно решение. Особено в условя на избори като тези от 26 май.Сроковете на Иран не се приемат, но и време се печели. Ще се чака договорка от Сочи. Москва отново е с крачка напред, защото е страна и в този конфликт.
В същото време външният министър на Турция, Чавушоолу, открито говори, че санкциите на САЩ към Иран „водят до загуби за иранския народ и са опасна стъпка от гледна точка на сигурността и бъдещето на региона. А The National Interest пише, че „едно от местата, от които може да започне Трета световна война през 2019 г. е Персийския залив“, визирайки Иран. Макар и крайни, такива оценки не са нищо друго освен сигнал, че продължаващата криза в отношенията САЩ/Иран, както и явната съпричастност на Израел към тази продължаваща политическа и военна криза са част от стратегия за поддържане на конфликтни ситуации с цел постигане на собствени цели и роля в Близкия изток. Това може да окаже влияние и за спиране на упадък и нов тласък за хегемония в условията на очертания вече нов световен ред. Но със сигурност близкото бъдеще ще е по-опасно от близкото минало. Поне така казват в The National Interest.
