Каква е оценката Ви за мандата на президента Росен Плевнелиев? Останахме с впечатление, че той докрай беше лоялен на политиките на ЕС и НАТО, които невинаги са в интерес на България. В същото време с острите си критики към Русия, той остави незавидно наследство на Румен Радев по отношение на външната политика. Ще успее ли новият президент да неутрализира този горчив привкус?
Плевнелиев беше предвидим като президент, знаехме какво да очакваме от него, още преди да го е казал. Това не е малко в политиката. Не ламтеше за власт и нямаше силно изразено его. От друга страна, от много приказки за общочовешки и глобални ценности забрави, че е избран да бъде президент на българите. Отива си с най-ниския рейтинг в историята на институцията. Една от причините е, че се чувстваше по-близо до Обама и Меркел, отколкото до българските реалности. А в политиката се работи с реалности. Това важи и за руския вектор в политическото му говорене, който се превърна в нещо средно между фиксация и пригласяне на отиващите си либерални лобита. Той продължи да го прави дори, когато нещата в Западния свят започнаха да се променят. В този смисъл Плевнелиев потвърди, че е последователен, но в новите условия това всъщност означава ригиден. Новият президент беше избран с идеята да го неутрализира, така че ни предстои да видим дали и как ще стане това.
Каква беше реалната причина Росен Плевнелиев да откаже да състави служебно правителство, макар това да беше негово задължение по конституция?
Ако беше назначил служебно правителство в края на декември, наистина щяхме да изглеждаме нелепо от гледна точка на логиката. Не мисля, че си е правил сметки да обслужи ГЕРБ с това, че отказа да назначи служебен кабинет. Той си вървеше по своя си орбита, която нямаше много връзка с българската политика. Вероятно Радев се е опасявал, че предложението да даде имена, които Плевнелиев да назначи, е капан. Мисля, че в крайна сметка се получи най-добрият възможен развой предвид ситуацията в България. Отиваме на избори.
Опонентите на президента изтъкват опасения, че той ще бъде подложен на натиск от страна на БСП. Ще успее ли Радев да даде отпор на такова влияние?
Досега нямаме президент, който да не се е еманципирал от своята партия. А Радев е първият, който не идва от реалната политика, което прави връзките още по-крехки. Отговорите на тези въпроси лежат в личностните му особености и психологически профил, които тепърва ще се разгръщат в публичното пространство. Радев все още е непознат.
Какви фигури очаквате да влязат в служебния кабинет, който ще състави Радев? Новият президент даде заявка, че ще заложи на експерти.
Очаквам да има съвпадение между заявката и лицата, които ще ни бъдат представени. Експертните, академичните и научните среди ми се струват най-логичният кадрови резервоар за подобни моменти. Разбира се, не бива да се забравя, че политиката е занаят с натрупвания. Често брилянтни учени и експерти са катастрофални разочарования като политици. Нека има идея за експертност, но мисля, че водещ трябва да е индивидуалният подход към всеки един от кандидатите. Дефицитът на качествени хора за политиката е много голям. Това е много голям проблем както в България, така и в общоевропейски план. Има криза на лидерството.
Радев отговори на грубото поведение на депутати в парламента с репликата, че им остава само една седмица. Някои анализатори разчетоха тази реакция просто като изпускане на пара, но не демонстрира ли тя по-скоро твърд характер и ясна позиция срещу статуквото?
Това беше точната реплика на точното място. Тя му спечели симпатии сред хората. Раздразнени се оказаха само шепа депутати, чиито личен рейтинг дори не се вписва с едноцифрения рейтинг на парламента. Не казвам дали е справедливо, дали е заслужено, дали не е ирационално. Но е факт, че в България депутатите са най-мразените хора, само защото са депутати. С поведението си в залата от онзи ден направиха услуга на Радев и нанесоха щети на самите себе си. Разбирам, че сме в предизборна обстановка, но все пак нещата трябва да се обмислят и да не нарушава добрия тон за евтина и измамна слава. Не мисля, че той си изпусна нервите.
Успя ли новият президент ясно да очертае приоритетите на президентската институция?
Речта му в парламента беше зле структурирана, прекалено конкретна на места. Явно си взе бележка, защото се получи рязък контраст с изказването му пред Паметника на Незнайния войн при встъпването му в длъжност. Там вече имаше стегнатост, яснота, поглед към бъдещето, нотки за мобилизация. От тази седмица реално той ще е президент с повече правомощия, така че ще може реално да управлява посредством посочен от него министър-председател и министри, без да се съобразява с парламент. Идеална среда да покаже какво може и иска да направи. Ако има бърза организация, ред и дисциплина може да уплътни малкото време до изборите, за да стегне нещата в администрацията и да отговори на очакванията на мнозинството хора.
Новият президент заяви, че няма да има отклонения от евроатлантическия път на страната ни, че външната ни политика ще се основава на националните интереси в рамките на съюзите, в които членуваме. Как тълкувате този коментар на фона на изказванията на Доналд Тръмп, че ЕС се разпада и че НАТО е неефективен военен алианс?
Първите посещения на Радев ще са в ЕС и централата на НАТО в Брюксел. Това е достатъчен знак. Каза го и в няколко интервюта за големи европейски медии. Въпросът не е дали ще се запази линията. По отношение на това почти не се съмнявам. Въпросът е как България ще се адаптира към промените в ЕС и НАТО, не просто, за да не загуби от трансформацията, която тече и ще тече там, а как да спечели от всичко това. Трябва да си поставим амбициозни цели като общество и да компенсираме изоставането си в повечето обществени сфери.
Как новият курс на външна политика, която ще подеме администрацията на Тръмп, ще повлияе върху държави като нашата?
Това са глобални сили, които имат интереси в региона, и в частност в България. Избирането на Радев, променящите се обществени настроения и медийна среда у нас са част от този процес. Затоплянето на отношенията между САЩ и Русия е факт. Въпросът е дали и колко ще е трайно. Тръмп също е нов играч на политическата сцена. Да видим как ще се развие отвъд говоренето, което се харесва на по-голяма част от американците и света. Изключвам голяма част от холивудската номенклатура, която май не знае какво иска (смее се).
Какви са възможностите на политическите сили на предсрочни избори? Виждаме ясно, че подкрепата към Борисов е намаляла, а БСП не могат да разчитат, че ще повторят успеха от президентските избори. Да очакваме ли, че е възможна коалиция между двете партии, макар че и Нинова, и Борисов отричат такава възможност?
Коалиционният въпрос става централен в българската политика. А изгледите за устойчива и принципна коалиция се изпаряват с всеки изминал ден. Борисов минава всякакви граници в говоренето си спрямо всички. Унищожи коалиционните си партньори, а вече не е хегемонът, който нямаше нужда от никого. Дори да се стигне до т. нар. голяма коалиция между ГЕРБ и БСП, Борисов трудно ще бъде приет за премиер. Самият той вече няма интерес от стоене в голямата политика. Не съм сигурен и доколко обществото ще го приеме за трети път.
