Г-н Миков, поводът да ви потърся е едно писмо от видински социалисти, изпратено до националното ръководство, в което се критикува ролята на Георги Гергов в партията. Това ли е врагът с партиен билет?
Писмо няма. Такъв документ няма в писмена форма. Има разговори по телефона от народния представител Филип Попов с председатели на общински съвети. Проведени са по вечерно време и са в стил: „Ти кого обичаш – другарката Нинова и партията, или Гергов?“
Такъв е произхода на това, което ръководството представя като писмо. Интересното е, че сред „подписалите“ това писмо е и д-р Радослав Гайдарски, който не е член на видинската партийна организация. Но членува в района на Нинова в София. А членовете на Националния съвет на БСП от Видин никой не ги е търсил за позиция.
Ето вече и Нинова призова Гергов в отговор на „трудовите“ колективи. Като притопля настроенията срещу него от преди месеци. Не знам защо не притопли отношението си от конгреса, на който беше избрана и медения период с Гергов след това.
Бихте ли уточнили с какво се занимава д-р Гайдарски?
Вече четвърта година отговаря в Изпълнителното бюро за видинската партийна организация, но е идвал един-единствен път на заседание на областния съвет. Като идва насам си пребивава в Ново село.
Сега, когато видинската болница се тресе, а градът се превръща в българското Бергамо, няма никаква реакция от човека, който е бил и здравен министър. Хората очакват, че той би милял за мястото, откъдето е тръгнал в професионалната си кариера, все пак в МБАЛ „Св. Петка“ е хванал скалпела за първи път като хирург! Да сте чули нещо по темата за видинската болница от него?!
Същото е положението с народните представители от Видин Филип Попов и Цветан Топчиев. Вместо се замислят какво се случва със здравното осигуряване в областта – след проблемите във видинската болница /в която не остана здрав персонал/ и грижите в белоградчишката, те тръгнали да се занимават с Георги Гергов па нощите.
Вие защитник ли сте на Гергов?
В никакъв случай не мога да съм негов защитник, защото си спомняте, че на конгреса за избора на председател, той оформи вота в полза на сегашната председателка Корнелия Нинова. Социалистите още помнят ликуващите физиономии, среднощните срещи… Аз бях на принципната страна и делегатите помнят думите ми на конгреса. Тогава заявих, че Гергов не ме е избирал нито за партиен секретар, нито за областен председател, нито за народен представител, нито за министър или председател на народното събрание. И не желая Гергов да ме избира! Имаше 800 делегати – те трябва да помнят моите думи от закритото заседание.
В случая обаче става дума за нещо друго: Когато Гергов казва истини, явно ръководството трудно ги приема. И най-лесно е да се върнат към стари номера от историята на нашата партия – да се посочи врагът с партиен билет. Обявява се един човек за враг, дамгодсва се и готово. Лесно е един заможен човек, като Гергов, да бъде посочен като лош. Лесно е да изкривяващ фактите и да ги поставяш в своя услуга. Защото Гергов беше добър, когато беше в изпълнителното бюро на партията и когато подкрепяше политиката на Нинова. Когато взе да казва истини, стана лош, а анонимни колективи в стила от времето на Трайчо Костов или борбата с Троцкизма в Съветския съюз, които взеха да пишат „гневни писма“ сгласувани по телефона с хора от тесния кръг на др. Нинова.
Врагът с партиен билет е основен персонаж на Вашата партия от доста години?
Това е стара практика при нас. Лесно е да очерниш един човек и да го отстраниш. Трудно се обединява. Когато не можеш да постигнеш обществено доверие, да победиш полическия си опонент, да засилиш влиянието, винаги можеш да направиш кампания вътре в партията, която да замъгли другите въпроси. През последните 4 години много врагове се изредиха според различните ситуации. Първо бяха депутатите с много мандати, после бяха отделни организации – варненската, монтанската, хасковската, Сандански… Направи се такъв опит и с видинската да бъде мачкана, в самото начало. Сега, когато партията е в изключително тежко състояние също се търси врагът с партиен билет. Идейно-политически трудно представяме алтернатива, с която да се противопоставим убедително на управляващите. Организационното състояние на БСП е критично, бих казал кризисно. Финансовото състояние е трагично, защото сме заборчнели до ушите… тогава най-лесно е да издигнеш лозунга за борба с врага с партиен билет. А пък Гергов е подходящ за тази атака заради имотното си състояние, пиперливия си език и защото си позволява да нарича нещата със собствените им имена.
Според Вас каква работа вършат видинските депутати Попов и Топчиев по отношение на МБАЛ „Св. Петка“?
Те работата я свършиха. Преди 2 години, когато заедно с Гайдарски се договориха с министър Ананиев какви кадрови промени да се направят във видинската болница. Успяха да махнат успешната директорка Виолета Дочкова, оценена дори от правителството на Борисов като качествен мениджър. Върнаха едно старо ръководство, което потопи болницата, и резултатът от това кадрово решение е ясен – няма виновни за драмата със здравеопазването във видинско. Тук няма невинни: и Филип Попов, и Владимир Тошев, и Гайдарски, който миналото лято ме обвини, че съм имал икономически интереси в болницата – мислех да го съдя, но реших да не вадя нож на умряло куче.
А какво е положението днес?
Днешната ситуация във видинската болница ли? Ковид-19 си отива, епидемията ще приключи, но видинска област може да остане без здравеопазване! Ето това е резултатът от „работата“ на депутатите, избрани от хората във Видинско. Гайдарски и Попов ги нямаше на протестите пред болницата, когато обществеността показа, че е против погрешните решения. Народните представители не свършиха това, което областният съвет им възложи. Политическите решения, инспирирани от Владимир Тошев, и мълчаливо приемани от нашите депутати, доведоха до това положение. Резултатите са налични.
Говорите за резултати. Какви са те за БСП?
Тепърва ни чакат последствията от усилната „работа“ на Нинова и ръководството през този мандат. Спадане на влиянието на партията, маргинализирането й, отлив на активни и млади хора, слаба законодателна дейност, за финансовото състояние да не говорим.
