Колко удивителни ще ни сложи след „Народе!!!“ днес Апостолът
...Народът ни е мъдър, а хората прости... – чух наскоро медийна извадка по повод разрухата на българското национално самосъзнание и годишнината от обесването на Левски.
...Традиционна в годините е низостта на всички български управители на държавата и техните свити с цинизма, в който се съпричастват с Дякон Игнатий...
...После мизерно потъват в благоденствието на преуспелите си от предателства дни... С приведени главици – кой към султана, към династията, към империята, към солунската митница, към келепира на нищожното им живуркане...
Апостолът на свободата увисна сам на черното бесило, като „...единствен син...“ ... и със „страшна сила“...
Като диктатура на националната ни съвест за вечни времена...
Като Брод на този народ за ценностна равносметка... Към България!
...След всичко, което се случи в живота ни и съдбата на България, като гледам лъскавата сбирщина от правоимащи, събрани около смъртта на националния ни символ /без гроб/...
Да се огледаме още...?!
„...С андрешковски поглед в очите и с византийска хитрост, извличащи облаги за себе си...“ /палят свещи...
„...Кой не е чист – убивам го!“ – чуваме Левски...
...Колко камъни сложихме в зида на Отечеството...?
И питам се, ако сега Дякона стане и види ни... В стрес...?
Удивителни колко ще сложи ни след „Народе!!!“ той днес...................?!
„...Току що се яви зората
в един прекрасний майски ден. /Пише Апостолът в своя рефрен.../
Излязох аз из одаята, душевно съкрушен...
Но где, кам кого аз да тръгна..?
Кой може да ме утеши?
Кам кой мъдрец да ся обърна със съвет да ме дари....................................?”
...Може би Всевишният все пак вярно е решил... и ни е лишил от допира с неговия гроб...
„...Във висшия небесен тефтер е било записано да не се знае къде е погребан Левски...“
„...А планините са наши...!“
