На 27 февруари столичните русофили организираха изложба на репродукции на картини от руски художници, пресъздаващи моменти от Освободителната война. Макар да са добре известни на широката публика – като „Преминаване на руската армия през Дунава“, „Посрещането на Освободителите в Търново“, „Сражението при Шипка-Шейново“, „Генерал Скобелев на кон“, „Император Александър Втори“ – 18-те платна, подредени в галерията на мецената Ангел Симеонов в хотел „Анел“, предизвикаха възторга на присъстващите и потвърдиха за сетен път благодарността на българите към руския народ.
„Тази война е забележителна, дори уникална с факта, че само две години след Освобождението, руската администрация, начело с княз Дондуков, напуска България, като оставя след себе си държава с модерна за времето си Конституция, с национална администрация, армия и флот, с образователни и научни учреждения, иначе казано – с всички необходими структури за самостоятелно функциониране на държавността“, изтъкна в словото си при откриване на експозицията Николай Малинов – генерален секретар на Международното Движение на Русофилите и почетен председател на НД „Русофили“. „Настоящата изложба е нашият много скромен поклон на благодарност и молитва за бъдещо единение на двата народа. Защото българският и руският народи пред историята и пред Бога са едно и чрез своята култура и език, чрез своята вяра и светоусещане. Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. е неразделна част от това единение“, подчерта в заключение Н. Малинов.
Дни преди столичното събитие, дружеството на Национално движение „Русофили“ в Казанлък организира на 22 февруари в местното „АРТ-БИСТРО“ телемост с музея „Братя Столетови“ в руския град Владимир. Присъстваха дейци на движението от града и Старозагорска област, и гости от София.
Проявата бе открита от председателя на НД „Русофили“ в Казанлък Божидар Станчев. Прожектиран бе документалният филм „Избавлението“, пресъздаващ героичните сражения край Златарица-Елена от ноември 1877 г. Тази битка се оказва решаваща за победния край на Освободителната война: няколко дружини руски войни и български опълченци успяват да отблъснат опита на превъзхождащите ги по численост табори и башибозук на Сюлейман паша да настъпи към Търново – в тила на защитниците на Шипка – и да окаже помощ на Осман паша в обсадения град Плевен. Малко известен факт е, че само четири дни след неуспеха на турската операция, Осман паша е принуден да развее белия флаг и да капитулира.
В 17 часа бе осъществен телемостът със Сергей Харитонов – директор на дома-музей в град Владимир и Александър Капусткин – автор на книгата „Юрист Александр Павлов. Правнук Пушкина во Владимире“. Със ставане на крака участващите от двете страни почетоха националните химни на Република България и на Руската федерация.
Българското издание на книгата „Александър Александрович Пушкин – командир на Нарвските хусари“ представиха съставителката Росица Младенова и издателят Атанас Панчев. От руска страна Александър Капусткин представи своята книга за правнука на великия руски поет. Оказва се, че Александър Павлов – син на Олга – дъщеря на участника в Освободителната война ген. Александър Пушкин, е раснал като дете в България, където баща му е бил на дипломатическа служба. През 20-те години на ХХ век – вече като юрист, Александър Павлов пристига в България и става управител на руския дом в с. Шипка.
Вълнуващи думи за епохалните събития от онези времена споделиха Иван Велчев – член на ръководството на НД „Русофили“ в Казанлък, Данчо Данев – бивш директор на Националния парк „Шипка-Бузлуджа“, неуморната издирвачка на архивни документи за руския дом в с. Шипка Гинка Хаджиева, Радко Ханджиев и други.
От своя страна Сергей Харитонов запозна участниците в телемоста с дома-музей „Братя Столетови“, съхраняващ ценни свидетелства за живота и дейността на генерала от пехотата Н. Г. Столетов, изиграл видна роля за освобождението на България от турско иго и за неговия брат – бележитият физик А. Г. Столетов. Първоначалното оформление на сградата е възстановено през 1953 г. и е открита изложба, пресъздаваща атмосферата и начина на живот на семейство Столетови, двама от най-видните представители на което – Александър Григориевич и Николай Григориевич – са прославили Русия. Експозицията включва над 400 оригинални експоната, включително мебели, лични вещи, ръкописи, документи, снимки и портрети на рода Столетови. През 1953 г. на фасадата на дома е монтирана паметна плоча от червен гранит, която гласи: „В този дом са родени и живели руските патриоти братя Столетови: героят от Шипка генерал Николай Григориевич Столетов (1833-1912) и бележитият физик Александър Григориевич Столетов (1839-1896)“.
А на страницата си в мрежата „ВКонтакте“, авторът Александър Сергеевич Капусткин написа:
„Благодарение на интернет за нас никъде няма прегради! Особено там, където обичат Русия. Русофилското общество в град Казанлък организира представянето на две книги за живота и дейността на потомците на Александър Сергеевич Пушкин – издадената в България книга за генерал Александър Александрович Пушкин – участник в освободителната Руско-турска война и издадената в Русия моя книга за неговия правнук Александър Николаевич Павлов, който през 20-те години на ХХ век е бил управител на Руския дом в гр. Шипка. На срещата чрез телемост бе изпълнена и песента на моя приятел Виктор Леонидов за руските емигранти в град Перник!
Ако знаете колко много ни обичат обикновените хора в България, как ни желаят скорошна победа!
Нисък поклон пред нашите български приятели!“
Във време на неистова русофобия на днешните български властници и слугинските им медии, нищо друго не може да кажем, освен да припомним четиристишието на народния поет Иван Вазов:
Тирани, всуе се морите!
Не се гаси туй, що не гасне!
Лучата, що я днес гасите,
тя на вулкан ще да порасне.
П.П. На снимката от телемоста е Сергей Харитонов – директор на дома-музей „Братя Столетови“ във Владимир.
в. „Нова Зора“, бр. 10/2025;
