Две седмици преди датата на провеждане на парламентарните избори все още не може да се определи със сигурност коя ще бъде първата политическа сила. Макар че ГЕРБ затвърждава преднината си, фактът, че пикът на третата вълна на коронавируса съвпада с вота, поставя въпросителни. Не може да се определи със сигурност и колко политически субекта ще влязат в следващия парламент, тъй като 3 партии са с малко над 4-процентната бариера, а една е под нея, но има шанс да я достигне. При така сложилата се ситуация не може да се каже как ще изглежда следващото парламентарно мнозинство. Все пак, в сравнение с предишни изследвания, може да се отбележи стабилизация на обществените нагласи.
Най-голямата въпросителна, която може да промени електоралната картина, остава избирателната активност. Сигурните, че ще гласуват, са нарастнали с около 4% за последния месец и половина и представляват около 43% от всички гласоподаватели. Това прави около 2 400 000 души. Още 26% - или около 1 400 000 души – декларират, че по-вероятно е да гласуват, но имат известни колебания. Опитът, който имам от предишни избори, ми показва, че преобладаващата част от колебаещите се не гласуват. Например, три четвърти от хората в тази група са заявили, че има вероятност да се откажат от гласуване поради опасността от заразяване с COVID-19. Като цяло, почти 10% от всички избиратели твърдят, че има голяма вероятност да не упражнят своя вот поради опасността от заразата. Друга съществена причина за ниска избирателна активност е, че не се очаква разрешаване на политическите проблеми. Ситуацията засега повтаря сценария от предишните парламентарни избори от 2017 г. – половин година преди вота управляващите изглеждаха обречени. Два месеца преди изборите, когато вече са се оформили основните ядра от избиратели на партиите, съотношението клонеше към равенство. На последната права, когато се определят избирателите, които гласуват според рационална преценка на ситуацията, управляващите започнаха да трупат преднина. С други думи, статуквото започва да надделява над промяната. Наративът, който предлагат управляващите, започва да изглежда по-убедителен. Предложението за стабилност и сигурност надделява над офертата за промяна. Тезата на опозицията става неубедителна. Напрежението в обществото обаче остава, макар и в латентен вид. Недоволството от управлението засега не е намерило отдушник. Вероятността то да избие в нови протестни форми след изборите е голяма, ако не се намери политическа воля за желаните от гражданите по-радикални реформи. Посочената неопределеност на резултатите от изборите е главната причина за липсата на мотивация за участие в изборите. Пандемията е фон, който катализира тези нагласи. Ако все пак половината от колебаещите се отидат до урните, активността ще премине над 50% от действителните избиратели (не според официалните списъци), което ще бъде успех. Трябва да отбележа, че ниската избирателна активност ще засегне почти равномерно избирателните ядра на утвърдените политически партии и няма да наруши съществено съотношението между тях. Тя обаче застрашително може да засегне политическите субекти, които са на границата за влизане в Народното Събрание.
Според получените резултати, формулата, описваща партиите в следващия парламент, е 4+3+1. Формациите, които със сигурност ще присъстват в 45-тото НС, са ГЕРБ-СДС (30,7% от действителните гласове), БСП (23,9%), Има такъв народ (11,9%), ДПС (11,5%). Тези, които според данните от изследването, са над бариерата, са: Демократична България (5,6%), ВМРО (4,7%) и „Изправи се! Мутри вън!“ (4,7%). Под бариерата, но със шансове да я достигне при по-висока активност е Патриотична коалиция ВОЛЯ и НФСБ (2,4%). Трябва да се отбележи и резултатът на още 2 формации: Републиканци за България (1,7%) и АБВ (1,2%), които са над границата от 1%, което показва, че в дългосрочен план имат шанс да играят по-съществена роля на политическата сцена.
При така очертаващата се конфигурация очакванията са следващия парламент да е нестабилен, защото много трудно ще бъде съставено мнозинство. Широка коалиция между двата основни политически субекта е добър вариант само според малко над 4% от гласоподавателите. Интересно е, че в средите на ГЕРБ тази идея намира по-голяма подкрепа, докато привържениците на социалистите не споделят такъв сценарий. Тези, които считат, че по-добрият вариант за България е да се управлява от дясноцентристка коалиция с участието на ГЕРБ, са 23,5%. На лявоцентристка коалиция с участието на БСП дават предпочитания 20,2%. Разликата между двата варианта е намаляла от 5,5% на 3,2% само в рамките на настоящата кампания. Най-голямата група избиратели (29,3%) считат, че ще бъде най-добре България да се управлява от коалиция без участието на ГЕРБ и БСП. Да се заобиколят и двете най-големи политически партии обаче ще е невъзможно. Следователно политическите субекти, които ще искат да вземат участие в изпълнителната власт, ще се наложи да направят компромиси. Според очакванията на гласоподавателите на ДПС, вариантът и вляво, и вдясно изглежда възможен, макар че електоратът на Движението е ориентиран по-скоро вляво. Ориентацията на привържениците на ВМРО и ВОЛЯ-НФСБ е определено вдясно. За привържениците на „Изправи се! Мутри вън!“ позицията анти-ГЕРБ е основополагаща, макар че основен донор на формацията са гласоподаватели, разочаровани от управляващите в момента. За коалицията на Мая Манолова, както и за „Има такъв народ“, и за Демократична България обвързването с която и да е от водещите партии изглежда силно токсично.
За съставяне на мнозинство в следващия парламент компромиси ще са необходими от всички участници. Общественото мнение няма да се съгласи с безпринципни съюзи, чиято самоцел е формиране на мнозинство. За да се развие политическата обстановка ще е необходимо програмно мнозинство, стъпило на стабилна прагматична визия.
Подкрепата за управляващите в момента зависи от две променливи. Едната е оценката за това, как се справят в битката с COVID-19. Другата е организацията на изборния процес. По отношение на пандемията обществената оценка е по-скоро благоприятна. Преобладава мнението, че заплахата е световна, а нашите управляващи успяват да маневрират и да донагаждат нещата сравнително добре. Опасенията за неспазване на принципите на демократичността и честността на изборите са по-големи, тъй като сред обществеността натежават впечатленията от нередности при провеждане на предишни избори.
При личностите няма съществена промяна на тежестта на влияние на нито един от водещите политици в рамките на настоящата кампания. Все пак известно увеличение в рейтинга получават Красимир Каракачанов, Мая Манолова, Христо Иванов и Веселин Марешки. Това показва, че те са се включили по-убедително в предизборната борба.
Васил Тончев
1. Доколко сте сигурни, че ще гласувате на предстоящите парламентарни избори на 04.04.21?
2. Каква е вероятността да се откажете от гласуване на предстоящите парламентарни избори на 04.04.2021 заради опасността да се заразите с COVID-19?
3. Ако днес се проведат парламентарни избори, Вие лично за коя партия / коалиция бихте гласували?
(Само действителни гласове)
4. Кой според Вас би бил по-добрият вариант за страната ни след предстоящите парламентарни избори?
5. Считате ли, че парламентарните избори ще излъчат стабилно управление, което ще ни проведе през кризата?
6. Според Вас, управляващите ще осигурят ли условия за провеждането на честни и демократични парламентарни избори на 04.04.2021?
7. Одобрявате ли действията на правителството в битката с COVID-19?
8. *Според Вас, към настоящия момент кои са петимата водещи политици у нас? /До пет имена/
Забележки: *Сумата от процентите е по-голяма от 100%, тъй като е посочван повече от един отговор.
** Всеки друг отговор събира по-малко от 5%.
