Интелектуална мъгла около локалните фактори
Въпреки категоричността на намерените съотношения, самите автори на изследването съвсем коректно запазват известна научна дистанция. В публикувания текст в списание „Астрономия и астрофизика“ се твърди, че макар гравитационният колапс да показва забележителна устойчивост срещу промените в състава, микросредата все още може да оказва скрити влияния.
Не бива да се забравя, че изследваните региони са разположени в периферията на галактиката джудже. Там звездната плътност е ниска, което намалява вероятността за динамични сблъсъци и гравитационни разкъсвания между съседни системи след тяхното раждане. Не може да бъде независимо доказано дали в по-плътните централни купове на Малкия Магеланов облак това съотношение от 14% няма да се срути под натиска на приливните сили на самата галактика.
Има и друг чисто физически проблем: инфрачервеният инструмент регистрира само тези двойки, чието съотношение на масите е над 0.6. По-малките спътници – червени джуджета или обекти с субзвездна маса – остават под прага на чувствителност. Това означава, че реалният процент на двойните и кратни системи вероятно е значително по-висок, но отвъд текущите ни технически мощности.
Така или иначе, трупането на чисти архиви и прецизни измервания вместо абстрактни компютърни модели бавно почиства натрупаните пробойни в теорията. Вселената за пореден път показва, че предпочита прости и универсални правила пред сложните теоретични изключения, с които научният свят обича да оправдава липсата си на достатъчно добри данни.
