Възпроизводство и почвена ларвална фаза
Репродуктивният цикъл на вида показва пълна липса на питетет към средата. Мъжкият екземпляр често предоставя уловена плячка на женската по време на ухажването — жест, който в ентомологичните среди се интерпретира не като романтика, а като чист инстинкт за отклоняване на агресията на женската, предотвратяващ канибализъм.
Женската снася яйцата в пясъчни или ронливи почви, под камъни или в съхнеща растителност. Ларвалният етап продължава от две до три години. За разлика от възрастните индивиди, ларвите живеят в абсолютна интелектуална мъгла на почвения слой. Те са подземен паразитоид и хищник, хранещ се с охлюви, ларви на бръмбари и други бавноподвижни организми. Превръщането им във възрастни екземпляри е ограничено от температурните условия и влажността на почвата — сухотата в степта често унищожава до 80% от люпилото.
Взаимодействието с човека е съпътствано от градски легенди. Ухапването от Satanas gigas върху човешка кожа е възможно единствено при директен натиск или опит за улавяне. Болката е локална, причинена от механичното разкъсване на тъканта и действието на ензимите, но липсата на системни алергени прави вида опасен само за микрофауната.
Текстът на фундаменталното изследване за Asilidae от 1978 г. в архива на Зоологическия институт показва, че динамиката на популациите на този вид зависи пряко от степната паша и наличието на открити пясъчни участъци. Всичко останало са просто митове за плашене на хора.
