Обездвижването се е постигало чрез използване на капани. Това не винаги е било гигантска изкопана дупка — изкопаването на дълбока яма във вечната замръзналост с костени или дървени инструменти изисква колосален енергиен ресурс, който рядко се оправдава. Напълно достатъчни са били естествените теренни капани: тесни оврази, замаскирани карстови вдлъбнатини, блатни зони или дълбоки преспи, към които животното е било насочвано чрез вик и огън.
На мамута не му е било нужно да падне на дъното на петметрова яма. Достатъчно е било да счупи крайник или да заседне здраво в тиня или тесен каменист жлеб. Анатомията на тежките бозайници е такава, че животно с тегло над четири тона не може да оцелее продължително или да се защитава ефективно, когато е загубило опората на един от краката си. Едва след като мамутът е блокиран и не може да маневрира с хобота си или да разиграе цялата си маса срещу ловците, започва процесът на евтаназия с копия.
Тук идва и въпросът за социалната организация. Африканският слон живее в изключително плътни, добре организирани матриархални стада с високо ниво на взаимна защита. Агресията срещу един член на стадото често води до организирана контраатака от целия клан. Според данните от фосилните останки и анализите на износването на зъбите, мамутите в северните ширини често са се придвижвали на по-малки групи или единаци, особено мъжките екземпляри. Това е намалявало риска от колективна отмъстителна реакция при нападение.
Изглежда логично да приемем, че палеолитните хора просто са намирали вече умрели животни, но дископатията по костите и разпределянето на фрагментите на обекти като Яна в Сибир показват ясни следи от обработка на свежа плът и организиран процес на разфасоване. Всичко това сочат към планирани, високоорганизирани операции, а не към случайно събирачество.
Разбира се, пробойни в теорията за абсолютната ефективност на капаните също има. Археологическите доказателства за изкуствено изкопани ями-капани в палеолитни слоеве са изключително редки и често оспорвани от геолозите, които виждат в тях естествени термокарстови образувания.
В крайна сметка ловът на мамути не е бил нито митичен дуел, нито лесна разходка с копия. Той е бил тежка, инженерна и логистична задача, при която грешката в изчисленията на терена е означавала смърт за цялата група. Ловците не са надвивали мамута с оръжие, а с познаване на географията, физиката и биомеханиката на своя скромен, но брутален свят.
