Физическата реалност зад светлия пясък
Всеки, който е стъпвал в пустиня или е прекарвал повече време в архивите над сателитни карти, знае, че Сахара не е просто празно място върху картата. Тя работи като гигантско огледало. Светлият пясък притежава високо албедо – той отразява обратно в космоса огромна част от слънчевата радиация. Когато това огледало се покрие с тъмни фотоволтаични модули, физиката на повърхността се променя фундаментално. Тъмните панели абсорбират светлината много по-ефективно от пясъка, но превръщат само една малка част от нея в електричество. Останалата енергия се превръща в топлина. Резултатът е рязко затопляне на приземния въздушен слой, което задвижва мощни възходящи конвективни токове.
Това локално затопляне не остава изолирано. То засмуква влажен въздух от Атлантика, което според симулациите на климатолози от Оксфорд и университета в Илинойс може да доведе до драстично увеличаване на валежите в региона на Сахел. На хартия това звучи чудесно – пустинята започва да се озеленява, появява се растителност. Но тук се задейства опасна верижна реакция. Растителността също е по-тъмна от пустинния пясък, което допълнително намалява албедото и засилва затоплянето. Симулациите показват, че този процес на положителна обратна връзка променя глобалните атмосферни клетки. Моделите отчитат изместване на Тропическата зона на конвергенция, което води до преразпределение на дъждовете в световен мащаб. Цената за зелена Сахара може да се окаже катастрофална суша в басейна на Амазонка и сериозни нарушения в циркулацията на мусоните в Южна Азия.
