Културен трансфер в микроскопичен мащаб
Най-неудобната част за традиционната етология дойде при проследяването на социалната динамика в кошера. Изследователите въведоха в колония от „необучени“ пчели един-единствен индивид, усвоил техниката за изтегляне на храна чрез издърпване на връв. В рамките на няколко дни демонстрационното поведение бе копирано от останалите събирачки на нектар. Младите индивиди не просто подражаваха сляпо, а наблюдаваха опитните работнички, адаптираха движенията си и предаваха умението на следващата вълна, излизаща от кошера.
Тази форма на хоризонтален и вертикален трансфер на информация отговаря на базовите дефиниции за културна традиция – феномен, за който доскоро се смяташе, че е изключителен патент на приматите, делфините и някои видове птици. Наблюденията показват, че в дивата природа подобен информационен обмен позволява на колонията да картографира динамично ресурсите в радиус от няколко километра, да преценява специфичната морфология на различните цветни венчета и да оптимизира разхода на гориво при полет.
След като анализираме натрупаните архиви от морфологични и поведенчески опити, остава висящ въпросът за нашите собствени критерии за интелигентност. Изглежда, че склонността на науката да мери разума единствено през обема на черепната кутия и наличието на гръбначен стълб е претърпяла сериозна пробойна. Вижте например нашия предходен анализ за еволюционната издръжливост на инсектите, където разгледахме физиологичните пределни граници на оцеляване при екстремни външни въздействия.
По всичко личи, че природен дизайн с малко под милион неврона е напълно достатъчен да генерира гъвкави стратегии, памет, социално обучение и дори елементарна форма на субективно изживяване, освободено от чисто биологичната диктатура на стомаха.
