Но истинската причина, поради която тази форма на интелект остава изолирана и не развива нито технологии, нито трайна култура, не се крие във водата или в липсата на крайници за боравене с огън. Проблемът е в абсолютното липса на поколенческа приемственост. При октоподите липсва социален механизъм за пренос на знания. Натрупаният индивидуален опит – умението да се маскираш, да отваряш конкретни видове затворени съдове, да избегнеш определен тип капан – умира заедно с индивида. Всеки октопод се ражда в пълна изолация и трябва да дешифрира правилата на физическия свят от самото начало, без учебник, без опит на възрастните и без каквато и да е закрила.
Тази биологична бариера е кодирана в репродуктивния цикъл. Женската посвещава целия си зрял живот на една-единствена партида яйца. След оплождането тя спира да се храни напълно, за да не напуска гнездото и да не излага яйцата на риск от хищници. Процесът на инкубация изисква непрекъснато аериране и почистване на яйцата. През тези няколко месеца майката губи над две трети от телесната си маса. Към момента, в който новата генерация се излюпва, майката вече е в състояние на клетъчна смърт и организъмът ѝ просто спира да функционира. Бащата обикновено загива още по-рано или бива изяден веднага след чифтосването, ако не успее да се оттегли с бърза реакция.
Така еволюцията затваря вратата. Всеки индивид разполага с невронна мрежа, способна на светкавичен анализ на терена, разпознаване на човешки лица и решаване на комплексни пространствени задачи, но тази мрежа бива заличавана с всяко следващо поколение. Без възможност за натрупване на опит в общност, без писменост, без предаване на знания от родител на дете, интелектът остава затворен в капана на отделния организъм. Всичко започва от нулата и свършва с нулата. Това е сурова биологична присъда: уникален когнитивен апарат, осъден да открива колелото отново и отново, докато тялото му не се разпадне на дъното.
