Икономически натиск и антропогенен срив
Днешният статус на Азовско море показва как системната антропогенна намеса променя хидрохимията на цял регион. В миналото наричано от османците „Балък Денгиз“ (Рибно море), днес то е обект на сериозен екологичен дефицит. Основните сладководни артерии — реките Дон и Кубан — бяха преградени през миналия век с каскади от язовири и напоителни канали за нуждите на селското стопанство и промишлеността.
Притокът на сладка вода намаля драматично. В комбинация с високата evaporaciya (изпарение) през горещите лета, солеността на Азовско море скочи до 16 промила (ppm), което е близо двойно над историческите норми за този басейн. Резултатът е пълна промяна на биоценозата:
- Традиционните сладководни и проходни видове като платика, костур и хлебарка са почти изтласкани.
- Черноморските видове и ценни популации от медузи навлизат масово през Керченския проток.
- Уловът на есетрови риби, който през 70-те години на миналия век се измерваше в стотици тонове, в началото на XXI век спадна до символичните 20-70 тона, а днес видът е на прага на изчезването.
Към хидрохимичния срив се добавя и оттичането на промишлени феноли, тежки метали и петролни продукти. Допълнителен проблем създава бреговата ерозия — вълновата активност разрушава льосовите брегове с бързина от 5 до 7 метра годишно, отнемайки обработваема земя и засилвайки мътността на водата.
От древната Меотида и римското „Меотийско блато“ до съвременния индустриализиран басейн, Азовско море остава ярък пример за водна система с минимален праг на устойчивост. Малката дълбочина не създава безопасност; тя единствено засилва ефекта от всеки климатичен шок и всяка грешна инженерна намеса.
