Дилемата между ремонта и контролираното потапяне
Поставяйки в условията на търга възможността компаниите да предложат не само издигане, но и безопасно контролирано деорбитиране, НАСА на практика признава, че спасяването на Хъбъл може да се окаже икономически неоправдано. В петте предишни обслужващи мисии между 1993 и 2009 година астронавтите разполагаха с огромния товарен отсек на космическата совалка, роботизирана ръка и директен физически достъп до модулните отсеци на телескопа, което позволяваше смяна на камери, спектрографи, батерии и жироскопи. Днес нито една частна компания не разполага с кораб, способен да извърши подобен сложен механичен ремонт в орбита, а разработването на роботизирани манипулатори за отваряне на старите резета на Хъбъл би струвало стотици милиони долари. Дори ако някой кандидат успее да конструира надежден космически влекач, който да се закрепи за задния пръстен за захващане, монтиран по време на последната мисия на совалката Атлантис през 2009 година, и да избута единадесеттонния апарат с петдесет или сто километра нагоре, това ще реши само проблема с атмосферното триене. Вътрешните системи, старите компютри от деветдесетте години, деградиралите изолационни покрития и последните два жироскопа ще продължат да се износват с неотменимо темпо. Подобна зависимост от остаряла инфраструктура при липса на адекватни резерви наблюдавахме и при анализа на забавянията около програмата за връщане на лунни проби, където инженерната реалност системно разбива оптимистичните графици.
От друга страна, оставянето на телескопа на произвола на гравитацията също не е опция за Вашингтон, тъй като международните регулации за космически отпадъци изискват рисковете за населението на Земята при падане на големи обекти да бъдат сведени до строг минимум. Главното огледало на Хъбъл с диаметър две цяло и четири десети метра е изработено от специално стъкло с ултраниско топлинно разширение, което няма да изгори напълно при преминаването през атмосферата и ще падне на повърхността с огромна кинетична енергия. Затова вариантът с прикачване на малък, сравнително евтин двигателен модул, който в точния момент да даде спирачен импулс и да насочи телескопа към необитаемата южна част на Тихия океан, изглежда много по-реалистичен от техническа гледна точка. Същевременно в научните среди в САЩ тече ожесточен дебат дали парите, нужни за удължаване на агонията на тридесет и шест годишния ветеран, не трябва да бъдат пренасочени директно към завършването на следващата голяма обсерватория Нанси Грейс Роман или към проектирането на бъдещия телескоп за обитаеми светове. В крайна сметка решението, което НАСА ще вземе на базата на постъпилите частни оферти, няма да бъде продиктувано от сантименти към красивите снимки на мъглявини, а от суровата сметка колко струва един допълнителен час наблюдателно време спрямо риска от скъп провал в орбита.