Инженерните лимити на древния живот
От гледна точка на биоенергетиката, появата на по-големи и сложни тела изисква огромно количество енергия. Едноклетъчната анаеробна обмяна е твърде неефективна – тя предоставя трохи. Големият размер на тялото, сложните клетъчни взаимодействия и морфологичната диференциация изискват високи концентрации на разтворен кислород. Данните от пробите в Франсвил показват точно това: затвореният басейн е осигурил достатъчно метаболитна енергия, за да поддържа организми с размери до няколко сантиметра, притежаващи гъвкави, лопатовидни и дискови структури.
Това изглежда напълно логично, но тук изплува фундаментален физически проблем, който спира ентусиазма на радикално настроените палеонтолози. Извън периметъра на габонския басейн, световният океан е бил химическо пустош. Преходът от Великото оксигенационно събитие (GOE) към така нареченото "Скучно милиардолетие" се характеризира със срив на атмосферния кислород и разпространение на сероводородни, токсични дълбоводни зони.
Организмите от Франсвил са били затворници на собствения си благоприятен микроклимат. Геоложкият архив разкрива, че веднага щом вулканичната активност затихва, а тектоничните процеси отново променят циркулацията на водата, фосфорният вентил се затваря. Локалният биореактор просто остава без гориво. Кислородните нива в басейна сриват до планетарното средно ниво, а целата тази специфична екосистема бива напълно заличена, без да остави преки еволюционни потомци.
Архивните противоречия и неудобният радиовъглероден аналог
Скептицизмът към изводите на д-р Чий Фру и неговия екип не е безоснователен. Основната пробойна в теорията се крие във въпроса за запазването на органичните фосили. В палеопротерозойски скали с възраст над 2 милиарда години, термичната метаморфоза на пластовете обикновено унищожава всеки фин въглероден отпечатък. Изследователите разчитат предимно на сканираща електронна микроскопия, рентгенова томография и съотношения на стабилни изотопи (въглерод-13 и сяра-34).
Въпреки че морфологията на Gabonionta показва ясна органична структурираност с пиритизирани външни ръбове – индикатор за бактериално разлагане на меки тъкани в аноксична тиня – критиците продължават да твърдят,телно че част от тези структури могат да бъдат обяснени с абиотични самоорганизиращи се химически реакции (като "пясъчни рози" или колоидни утаечни процеси). Допълнителни анализи на подобни депозити от същия период в Канада и Австралия не показват аналогични органични форми, което прави Габон единична, необичайна точка на картата.
И все пак, ако приемем геохимичните измервания за безспорни, изводът е доста суров: еволюцията на Земята не е била права линия на плавен progress, а поредица от фатални грешки, изоставени лаборатории и преждивременно отворени прозорци от възможности.
Двустепенният модел като признание за неуспех
Това, което докладът от Кардиф всъщност описва, е модел на "двуетапна еволюция", но казано без академична пудра, първият етап е бил абсолютно безизходна улица. Природата е сглобила работещ прототип на сложен живот, ползвайки локално достъпни ресурси, но не е разполагала с глобална инфраструктура, за да го поддържа. Планетата просто не е била готова. Трябвало е да минат още 1.5 милиарда години, за да може тектониката, биогеохимичните цикли и глобалната оксигенация на океаните да достигнат критичната маса, необходима за повторното задвижване на процеса – този път успешно, довеждайки до Камбрийския взрив.
Басейнът Франсвил остава паметник на една планетарна аномалия. Скалите там не разкриват "триумфа на живота", а показателен геоложки инцидент, при който геохимията за кратко е изпреварила биологичното време.
