От капсулите за револвер до инерцията на поточната линия
С навлизането на китката като стандартно място за следене на времето през 20-те и 30-те години на миналия век, занаятчийската нужда от този детайл отпада. По същото време обаче се случва друг промишлен феномен: появата на масово произвежданата бензинова запалка. Моделът Zippo, патент от 1932 г., с неговите специфични правоъгълни размери, съвпада почти идеално с вътрешния периметър на джоба. Това съвпадение за известно време удължава функционалния му живот, без обаче да е било планирано от дизайнерите в Сан Франциско.
Истинската причина джобът да не изчезне след Втората световна война лежи в машинизацията на производството и психологията на бранда. Към 1950 година дънките престават да бъдат облекло за затворници, миньори и фермери и се превръщат в символ на младежката подкултура. Премахването на един единичен шев или на два нита от автоматизираната поточна линия изисква пренастройка на производственото оборудване и промяна в лекажите на десетки фабрики.
Нещо повече – визуалният код на денима вече е формиран. Панталон без малкия преден джоб изглежда за окото на купувача като дефектен или евтин фалшификат. Архивните бележки на инженерите от онова време показват, че опитите за оптимизация на разхода на плат чрез премахване на този детайл срещат твърд отпор от търговските тимове.
Физическите лимити на медта и денима
Медните нитове, които рамкират този малък джоб, също носят своя история на технологични модификации. Първоначално те са били открити и от двете страни – отвън и отвътре. Това създава неочакван физически проблем: при езда металният нит от вътрешната страна на бедрото дере кожено седло, а при ежедневно ползване дере дървените столове в канцелариите. През 1937 г. Levi's са принудени да скрият нитовете на задните джобове под плата, а по-късно, през 60-те години, ги заменят с затежки (bar tacks) поради износване на оборудването.
Малкият преден джоб обаче запазва външните си нитове и до днес в повечето класически модели. Той е преживял прехода от ръчно рязане на бали с деним до лазерно състаряване и роботика в съвременните гигафабрики. Днес вътре в него хората пускат SD карти, перца за китари, калъфи за безжични слушалки или просто не го ползват никога. Той продължава да съществува единствено като сляпа вяра в оригинала – доказателство, че веднъж установен, даден промишлен стандарт може лесно да надживее функцията, която го е създала.
