Анатомия на един патент от 1873 година
На 20 май 1873 г. Патентното бюро на САЩ издава документ № 139,121 на името на Леви Щраус и Джейкъб Дейвис за „подобрение в закрепването на джобните отвори“. Пазарът по онова време не се вълнува от естетика. Шивашката индустрия в Сан Франциско е притисната от специфичните изисквания на миньорите от Сладката вода и дървосекачите от Тихоокеанския северозапад. Напрежението върху шевовете при носене на тежки метални инструменти, руда и ежедневни работни консумативи разпоstacked обикновените памучни панталони за броени седмици.
Дейвис предлага технологичното решение: нитове от мед, взети директно от производството на конски хамути. Щраус осигурява финансовия капитал за патентоването и дистрибуцията. В първоначалния си вариант това облекло се продава под името „гащеризон с колан“ (waist overalls). Основната конструкция включва само три външни джоба – два отпред и един отзад вдясно, плюс онзи малък, допълнителен елемент, вграден в десния преден джоб.
Архивните документи от края на XIX век го наричат съвсем директно „watch pocket“ (джоб за часовник). В епоха, в която ръчният часовник се е смятал за женски аксесоар или непрактична каприза за военни офицери на терен, мъжкият стандарт е бил джобният часовник. В обикновен панталон месинговият или сребърният корпус виси свободно, удря се в твърди повърхности при навеждане и неизбежно чупи стъклото си при тежка физическа работа. Малкият джоб фиксира механизма плътно до тялото, като оставя само верижката да виси, закачена за колана или за някое от копчетата на предния антлаж.
Ресурсната логика на Калифорнийската треска
Историческият архив на Levi Strauss & Co. пази най-стария запазен чифт – модела „XX“ от 1879 г., изровен от изоставена миньорска шахта. Джобът вече е там, със същите размери и същото позициониране. Твърденията, че този детайл е бил проектиран специално за каубоите, са по-скоро по-късен маркетинг, отколкото текстилна реалност. Документалният анализ показва, че основният потребител в периода 1870–1890 г. е бил пешият миньор или железопътният работник от Central Pacific Railroad.
В теренни условия джобът придобива чисто оперативни разширения. Запитванията до търговските агенти от онова време показват, че работниците са го ползвали за съхранение на капсул-детонатори, пирони за релси и дребни златни люспи, увити във вестникарска хартия. Пространството е твърде малко, за да позволи разпиляване, а плътността на памука тип „амбар“ (днес Poznan/Con Mills деним) предотвратява изпадането при вибрации.
Любопитен факт е, че така нареченият „пети джоб“ всъщност е вторият заден джоб, добавен едва през 1901 година. В продължение на почти три десетилетия „малкият джоб“ е бил всъщност четвъртият по ред в цялата конструкция на панталона, въпреки че в съвременния жаргон той грешно бива наричан пети.
