Сега за първи път в нашата история ставаме свидетели на масирана и мощна атака срещу принципа на равенството. Ден след ден ни се казва, че в действителност не всички хора са създадени равни, някои са морално опетнени от раждането, други не, някои американци са виновни, а други са невинни. Но не ни беше даден шанс да променим нещо, защото всичко е определено още при раждането: всичко, което ни остава, е да действаме съответно. Един стандарт се прилага за хора от привилегировани категории, а друг за хора от неугодни групи, които са морално опетнени. Законите в страната все още са едни и същи - главно проформа - но ние трябва да прилагаме тези закони по много различни начини, в зависимост от ДНК и произхода на обвиняемия.
Ако ви се струва, че вече сте чували това някъде, това е така, защото системи като току-що описаната, системи, базирани на наследствеността и кръвната вина, са се срещали много често в историята. Например такива правила са били във феодална Европа, а по-късно - при тоталитарните режими на този континент. В някои части на света това все още се практикува. В Северна Корея децата се изпращат в лагери за греховете на предците си.
За съжаление, това вече се е случило тук. Може би се питате как политиците могат да оправдаят такива извратени практики като робството и законите за расовата сегрегация в страна с конституция като нашата. Отговорът е прост: с помощта на аргумента, че не всички хора са създадени равни, че моралната стойност на някои от раждането е по-малка от тази на други. Така говореха. Тези хора носеха петната на греха. Те действително биха могли да бъдат третирани по по-различен начин от другите, защото наистина го заслужават.
По онова време мнозина разбираха, че това е лъжа. Робството остана в продължение на стотици години, но винаги имаше някой на власт, който го смяташе за зло. Зло - не само защото хората са били малтретирани, въпреки че това, разбира се, е вярно, но и защото самото съществуване на робството нарушава основния принцип на тази страна. И бяха прави. Къде са тези хора сега? Оглеждам се. Поне някой във властовите структури защитава ли абсолютното равенство пред закона? Ако въобще е имало време, когато Америка се е нуждаела от напомняне, че всички сме еднакво ценни пред Бога, този момент е точно сега.
Но не, никой от властите не казва това. Нашите лидери са страхливи, когато имаме нужда от тях, за да сме смели. Те са объркани, когато имаме нужда от тяхната яснота на ума. Може би те вече не вярват в равенството.
Преди четиридесет години страната ни беше страна на средната класа. В резултат на това егалитарните ценности бяха силни в Америка. Почти всички използваха услугите на търговските летища и вечеряха в McDonald's. Помните ли? Хората без ирония говореха за това, че те имат право като граждани и данъкоплатци. Беше невъзможно да доплатиш, за да прескочиш към началото на опашката в Disney World. По това време щяхме да сме шокирани от мисълта, че някой като Джефри Епщайн е пренебрегнал обвиненията за сексуални престъпления, благодарение на богатството си. Но бихме искали да проучим обстоятелствата на смъртта на същия Джефри Епщайн.
Защо? Защото американците мразеха корупцията. Според тях корупцията беше престъпление срещу равенството. Но това беше преди четиридесет години. Оттогава се наблюдава обратна тенденция.
Сега за даденост приемаме изявления, че някои хора заслужават по-добро лечение, а други по-лошо, в зависимост от това как са се родили. Това е най-отровната и най-разрушителната от всички идеи като цяло. И в другите страни разбират това. В Руанда е престъпление да се апелира към етническите чувства по време на избори - тоест да се прилагат политики, основани на групова принадлежност - защото те много добре знаят докъде води това.
Но у нас политика, основана на груповата принадлежност, се прилага все по-широко. Това вероятно няма да ви изненада, но повечето от хората, които налагат тази отрова, се възползват от нея. Те използват хаоса, който наскоро започна за да кодифицират вече развиващите се опасни тенденции, за да създадат общество, в което неравенството ще се вкорени завинаги, някои граждани ще бъдат възвишени, а други ще бъдат смазани. Победители и губещи и кой кой е - решава закона. Това е страната, която се стремят да изградят.
В същото време - и това винаги ги издава! - те с максимално лицемерие ви четат нотации как правят всичко точно обратното. Те твърдят, че всъщност се застъпват за равенство пред закона.
АДАМ ШИФ, член на Палатата на представителите на САЩ: Всички са равни пред закона.
ВАЛ ДЕМИНГС, член на Палатата на представителите на САЩ: Всички са равни пред закона.
ХАКИМ ДЖЕФРИС, член на Палатата на представителите на САЩ: Всички са равни пред закона.
ЕЛИЗАБЕТ УОРЪН, член на Сената на САЩ: Всички са равни пред закона.
ДЖАКИ СПИЪР, член на Палатата на представителите на САЩ: Всички са равни пред закона.
ШИЙЛА ДЖАКСОН ЛИ, член на Палатата на представителите на САЩ: Всички са равни пред закона.
ПИТЕР УЕЛЧ, член на Палатата на представителите на САЩ: ... че всички са равни пред закона.
КОРИ БУКЪР, член на Сената на САЩ: Пред закона всички трябва да бъдат равни.
КАМАЛА ХАРИС, Сенат на САЩ: Всички трябва да бъдат равни пред закона.
НАНСИ ПЕЛОСИ, говорител на Палатата на представителите на САЩ: Всички са равни пред закона.
„Всички са равни пред закона“, мърморят те. Но те имат пред вид само едно - че това се отнася само за вас, че всички сте равни пред техните закони, трябва стриктно да се подчинявате на тези закони, в противен случай ще бъдете заплашени от наказание. Но това не се отнася за другите, защото те имат свой, отделен законен кодекс. В крайна сметка революционерите не признават всеобщите норми.
Междувременно нашите лидери все по-често говорят за това на глас и вече дори не се опитват да се преструват - в Калифорния демократите ще отменят Закон 209, който изрично забранява расовата дискриминация в образователните институции и предприятия при наемането им. С други думи, калифорнийските демократи се борят за дискриминация. Но през 2020 г. те вече не виждат нищо странно в това - никой дори не говори за това.
Преди няколко седмици губернаторът на Кентъки Анди Бешир обяви планове за създаване на универсална система за здравно осигуряване в държавата - само че не за всички граждани, но за онези, чийто цвят на кожата е "правилен"; всички останали ще плащат и само определени етнически групи ще могат да го използват. В момента Анди Бешир все още заема поста си - никой не се опита да го отстрани за подобни предложения, защото такива идеи сега са навсякъде и няма никаква съпротива срещу тях.
Не можете да измислите метод да ръководите държава, който би навредил повече на нейното единство. Ако искате вашите деца да се мразят взаимно, тогава просто задайте различни нива за тях - и те определено ще се мразят. У нас нараства междурасовото напрежение поради причината, че то се разпалва умишлено.
Но расата не е единствената разделителна линия. Карантинните мерки, въведени за борба с коронавируса, не засягат раса и цвят - и слава Богу, те вероятно са единствените в Америка сега, които не засягат подобни проблеми. Карантината е въпрос на наука и проблем изключително на общественото здраве. Във всеки случай ни казаха така, а ние повярвахме. Седяхме и не правехме нищо, докато властите унищожаваха икономиката на страната и обвиниха американците, че се опитват да изкарват прехраната си. Е, тогава бунтовете започнаха под знака на Black Lives Matter - и разбрахме, че всичко това е лъжа: същите тези служители, които ни заплашваха с арести за опит за излизане отвъд прага на къщата, започнаха да призовават собствените си привърженици масово да излязат на улиците и те направиха това, но никой от тях не беше наказан.
Как може да се случи това? Това са въпиющи двойни стандарти! Те дори не се опитаха да го скрият, напротив, това беше направено с предизвикателство. Те също не започнаха да обясняват това, нито искаха да го оправдаят. Но защо? Всеки, който знае какво е тоталитаризъм е в състояние да отговори подробно на този въпрос и да обясни какво се случва - става дума за ритуално унижение. Да накараш хората да търпят малтретиране е изпитан от времето начин да ги подчиниш на своята воля. „Има си хас да се отнасяме с вас справедливо“, както биха ни казали тези хора, „не заслужавате справедливо отношение, получавате това, което заслужавате“. Това е тяхното послание. Изминава известно време и гражданите започват търпят това. Е, някои дори започват да вярват във всичко това и да обвиняват себе си. Това е целта.
Но ние не можем да търпим това. Гаранцията за абсолютно равенство пред закона е всичко, което имаме. Законите са написани за защита на слабите, а не на силните. И сега силните са просто хората, които водят тази революция срещу нашата система и затова се опитват да подкопаят нашите закони. И ако успеят да направят това, тогава останалите граждани на тази държава няма да имат защита. Не можем да им позволим да направят това. В Съединените американски щати всички са равни пред закона - и това е въпросът! Повторете тези думи възможно най-силно.
Превод: М.Желязкова
