Административната автоматизация като заплаха за суверенитета
Трансформацията на държавните институции чрез дигитализация често започва с непретенциозни стъпки – подготовка на доклади, автоматично обработване на документи или оптимизация на данъчните бази. Постепенно обаче съществува риск тези препоръки да се превърнат в задължителни норми с аргумента, че човешкият фактор е твърде субективен.
В правната наука се изтъква, че държавата не е просто корпоративна структура или система за предоставяне на услуги. Тя представлява исторически, морален и конституционен съюз на гражданите, стъпил върху правни традиции, културно наследство и обществена отговорност. Алгоритмите не могат да притежават гражданско съзнание, нито да разбират категорията „обществен интерес“ извън математическите модели.
Разширяването на функциите на ИИ в публичната сфера повдига въпроса за запазването на държавния суверенитет. Ако стратегическите решения се вземат въз основа на алгоритми, разработени от глобални технологични компании (например тези от Силициевата долина), държавата рискува да загуби реалния си контрол върху ключови сектори.
Необходимо е ясно разграничение: съвременните технологии трябва да се развиват и използват за повишаване на ефективността на икономиката и сигурността, но без да се прехвърлят върху тях суверенните функции на държавата и вземането на съдбоносни за обществото решения.
