Именно това разпали опитите на Дълбоката държава да го премахне от кабинета чрез всички възможни средства. Ястребите ИСКАТ Джо Байдън да спечели американските президентски избори.
В скорошна статия за РТ, очертах разбърканата и иронична конфигурация на анти-тръмпистката "съпротива". Но не разгледах една важна "група за интереси" вътре в самата Дълбока държава, която иска да унищожи президентството на Тръмп на всяка цена, а именно неоконсервативните ястреби, които са и в двете основни партии, военният и разузнавателен естаблишмънт, и които са над стриктно партийната принадлежност.
Този контингент включва членове на най-високопоставените военни кръгове, разузнавателни офицери, разбира се, но също така военни и разузнавателни контрактори, включително тези, които бяха използвани от перманентната бюрокрация за да попречат на първото кандидат-президентство на Тръмп, опитвайки се да го свържат с "руската намеса".
Осъждайте Доналд Тръмп колкото си искате. Много модно и изгодно е да се прави това. Тази тенденция отвана се е разпръснала през Атлантическия океан през американските и международни медийни естаблишмънти.
Но критиците трябва или да са неинформирани или абсолютно неискрени за да свързват Доналд Тръмп с Адолф Хитлер.
Хитлер все пак е, фашистки авторитарен лидер, който има супремасистко-милитаристки намерения за световна експанзия. Доналд Тръмп е точно обратното на Хитлер.
Доктрината Тръмп
Точно обратното, Доналд Тръмп не иска никакъв експанзионизъм. Многократно той е настоявал, че презира безкрайните войни в Близкия изток и Афганистан, които бяха започнати преди това.
Доналд Тръмп извежда войници и от двата региона, откакто започна президентството му. И както чуваме, в тези си намерения за пълно изтегляне на американските войски, най-често го спират генералите му.
Но сега може би ще бъде готов да ореже прерогативите им и да вземе нещата в собствените си ръце, ако разбира се, получи втори президентски мандат на предстоящите избори.
Докато Тръмп подкрепя засилването на въоръжените сили, доктрината "Тръмп" включва един особен вид на популистки американски национализъм.
Това включва външна политика, която произтича от републиканските политики през 19-ти век. Тези, които се придържат към въпросните политически позиции по традиция са не-интервенционалисти, докато за сметка на това настояват за акцент върху националното самоопределение, защитата на националния суверенитет чрез силни граници и насърчаването на националните интереси над международните и глобалния оплитания и забърквания.
Президентът Тръмп директно каза, че високопоставените военни искат да почват войни, за да могат военните контрактори да забогатяват.
Клетвите и ревът, които идват от политическия естаблишмънт заради външната военна политика на Доналд Тръмп са тънко прикритие за интересите на американския военно-индустриален комплекс.
А интересите на военно-индустриалния комплекс са за собствената му експанзия и печалбите, които идват от нея.
Защо ястребите искат Байдън
Външната политика на президента Тръмп за ограничена употреба на военна сила е в пряк противовес на тази на тандемите Буш - Чейни и Обама - Байдън и техните президентски администрации.
И двете администрации следваха заповедите на неоконсервативните ястреби. Шокирайки своята лява база, Барак Обама задържа много от най-висшите служители и членове на кабинета на републиканеца Джордж Буш-младши, включително военният ястреб, секретарят на отбраната Робърт Гейтс.
И разбира се, тогавашният сенатор Джо Байдън гласува в полза на инвазията в Ирак през 2002 година и дълго време я подкрепяше.
Администрацията на Барак Обама не само, че продължи кампаниите на Джордж Буш - младши в Ирак и Афганистан, но и ги разшири с рекордните кървави бомбардировки в Афганистан, Ирак, Сирия, Сомалия, Йемен, Пакистан, Либия и други места.
Спомнете си, че именно Обама беше този, който уби с бомба пусната от дрон, шестнадесетгодишния американски гражданин Абдулрахма ла Авлаки. Абдулрахман беше син на предполагаемия боец на Ал Кайда и също американски гражданин, Анвар Авлаки, когото Обама беше бомбардирал две седмици по-рано в Йемен.
За да сме честни, трябва да се отбележи, че американското нападение в Йемен доведе и до смъртта на осемгодишната сестричка на Абдулрахман през 2017 година.
Но именно Барак Обама беше този, който разпали конфликта в Йемен още повече.
Международният авантюризъм на тандема Обама - Байдън се разпростря и до инвазия в Либия и убийството на Муамар Кадафи - действие, което дестабилизира страната и пряко доведе до въроъжаването на джихадистите в нея.
По времето на Барак Обама, Пентагонът и ЦРУ директно въоържаваха и обучаваха сирийските "бунтовиниц", котио се биеха с Башар Асад и много, от които после се появиха в халифата на ИДИЛ. Едно знаково заглавие от 2016-та в Лос Анджелис Таймс казва всичко:
"В Сирия милициите, въоръжени от Пентагона се бият с тези, които са въоръжени от ЦРУ".
Интересно е да се отбележи, че именно Тръмп беше този, които прекрати обучението от ЦРУ на така наречените "умерени" сирийски бунтовници, чиято цел беше да свалят правителството на Башар Асад.
Избирането на Барак Обама през 2008 година за президент беше заради обещанието му да прекрати войната на Джордж Буш в Ирак - конфликт, за който той заяви, че е бил против от самото начало.
Вместо това обаче, Обама и неговите военни ястреби разшириха войната и добави още няколко войни към нея. И всичко това след като Обама беше награден с Нобелова награда за мир през 2009-та година за никаква очевидна причина.
Военната ескалация при тандема Обама - Байдън със сигурност обяснява защо Дълбоката държава предпочита демократа Джо Байдън пред настоящия президент Тръмп. Но избирателите?
Заставайки срещу Тръмп и предпочитайки Джо Байдън, лявата "съпротива" всъщност подкрепя продължаването на незаконните американски инвазии и безкрайни войни. Постижение, което е за гордост направо!
От друга страна, избирателите, които не подкрепят интервенционализма и искат оттегляне на нашите войски, предпочитат републиканеца Доналд Тръмп.
Тъй че кажете ми отново, кой е "ляв" и кой е "десен" на американските президентски избори?
* Майкъл Рехтенуолд е бил професор в Нюйоркския университет от 2008 до 2019 година, автор на десет книги.
Превод: СМ
