Оценката на AllianceBernstein привлича вниманието не само поради цифрите, които американските медии нарекоха „шокиращи“, но и защото тази „диагностика на дълга“ беше поставена от много известна финансова институция. AllianceBernstein е основана от известния икономист и милиардер Залман Хаим Бернщайн и сега управлява активи от 586 милиарда долара, което дава на прогнозите ѝ сериозна допълнителна тежест.
Нещо повече: след внимателно четене на изчисленията и препоръките на американските финансисти изглежда, че публикуването на това проучване е елемент от подготовката на общественото съзнание за факта, че „Боливар няма да издържи и двама ни“ и че за да се спаси американската икономика, ще е необходимо да се съкратят програмите за социална подкрепа и други елементи на „обществото на благосъстоянието“. Ирония на съдбата: Самият Залман Хаим Бернщайн прекара няколко години от живота си, допринасяйки за изпълнението на плана Маршал, схема на американските инвестиции в Западна Европа за развитие на западноевропейските икономики и засилване на американското влияние в Европа в контекста на конкуренцията със СССР. Но това остава в миналото и днес компанията, основана от един от членовете на „плана на Маршал“, активно намеква, че за спасяването на американската икономика от дълговата гангрена, ще е нужен скалпел, а може би дори моторна резачка , при това трябва да се режат не задълженията пред собствениците на американски облигации, а американските социални гаранции.
Репортерите на CNBC обясняват как AllianceBernstein изчислява реалния държавен дълг на САЩ и защо това е важно: „AllianceBernstein разработи методика за изчисляване и получи резултат от 1832% от БВП, включвайки включително не само традиционните нива на държавен дълг, като облигациите, но и финансовия дълг в цялото му многообразие, както и бъдещите задължения по така наречените (социални) програми за плащане, като „Социално осигуряване“, Медицинските застраховки и държавните пенсии. След като всичко това се събере, възниква плашеща картина, но тази картина се нуждае от нюанси, за да се разбере. Много е важно да се осъзнае, че не всички задължения по дълга са „изсечени в камък“ и е важно да се знае къде се намира пространството за свобода на маневриране, особено в правителствените програми, които могат да бъдат променени или със закон, или чрез счетоводство”.
Обикновено, когато става дума за нивото на държавния дълг на САЩ, се дава цифра от 22,5 трилиона долара, което се равнява на около 106 процента от БВП. Привърженици на мнението, че всичко е наред с държавния дълг в САЩ и криза не ги заплашва отиват още по-далеч и подчертават, че дълговите задължения, които има Министерството на финансите на САЩ към други държавни агенции и фондове, трябва да бъдат извадени от тази сума и тогава можем да говорим за дълг от само 16,7 трилиона долара, или 78 процента от БВП на САЩ. Проблемът е, че това мнение изхожда от странното предположение, че задълженията на Министерството на финансите на САЩ към държавните структури, които плащат пенсии или лекарства, или плащат различни обезщетения, не са необходими за изпълнение, и тези държавни облигации, които са в баланса на тези структури и благодарение на които те се финансират, могат просто да се „отпишат“ с едно драсване на писалката без последствия.
Главният икономист на AllianceBernstein Филип Карлсон-Шлесак не прави такива толеранси и взема предвид всички задължения на САЩ като държава, независимо от тяхната форма, при изчисляване на общия дълг на Съединените щати и следователно картината е много по-лоша - оказва се, че общият държавен дълг (във всички форми) излиза 388 трилиона долара.
Авторът на изследването обаче веднага се втурва да успокои читателите. “Въпреки че картината е ужасна, подобни цифри не доказват, че сме обречени или че дълговата криза е неизбежна”, пише Филип Карлсон-Шлесак. И веднага предлага мощно решение: „Неизпълнението на държавни облигации на САЩ би било катастрофално за световната икономика, докато промените в социалните политики, макар и болезнени за онези, чиито бъдещи плащания са намалени, едва ли биха се забелязали на икономическия хоризонт.
Оказва се, че за да се спасят инвеститорите в американските дългови задължения, се предлага да се пожертват американските граждани, техните социални помощи и пенсии, което ще позволи на Вашингтон да спазва официалните благоприличия и да не подкопае доверието на инвестиционната общност в американските държавни облигации.
Трябва да се отбележи, че от практическа гледна точка това предложение съдържа едно рационално и едно ирационално съображение. Рационалността е, че банкрутът по американските облигации наистина би бил катастрофа за американските и дори глобалните финансови пазари, да не говорим за факта, че при този сценарий валутните резерви на много централни банки, значителна част от които са инвестирани в държавни облигации на САЩ (т.е. “Трежърис”), ще се превърне в прах за една нощ. Логично е, че представителите на финансовия сектор на американската, а и наистина на световната икономика, ще се противопоставят силно на този сценарий.
Между другото, дори Вашингтон да избере стандартния фалит, Русия ще бъде сред малкото страни, които няма да получат преки финансови щети, тъй като портфейлът на руската хазна беше продаден предварително заради рисковете от санкции, което обаче няма да ни освободи от косвените последиците от хипотетичен американски фалит, от който ще пострада цялата световна финансова система. Но ирационалната част на предложението на AllianceBernstein се крие в имплицитното убеждение, че лишаването от финансиране за социални програми няма да доведе до тежки политически и икономически последици. Нито един американски политик, независимо от партийната или идеологическата принадлежност, няма да се съгласи на такова самоубийствено решение.
Възниква въпросът: какво тогава да правят с тези стотици трилиони долари дълг? Отговорът може да се намери в изявления на президента Доналд Тръмп, който още преди победата на изборите заяви, че американската икономика е един голям "финансов балон", който постоянно изисква отслабващ долар. Ако доларът бъде обезценен значително, ще бъде възможно да се изплащат дългове много лесно, което няма да спаси световната финансова система от кризата, а американската икономика от дълбока депресия, но ще бъде възможно да се преструваме, че „чичо Сам“ винаги изпълнява социалните си задължения и честно плаща дълговете си. Съдейки по това колко активно едновременно и Китай, и Русия купуват злато, по света има достатъчно хора, които искат да се застраховат от последствията от използването на този конкретен метод за решаване на проблема с американския дълг.
Превод: В.Сергеев
