Отровната следа и историческите паралели
Част от американската блогосфера, водена от фигури като Лора Лумър, веднага насочи обвиненията към Москва, припомняйки неотдавнашните остри коментари на руския философ Александър Дугин по адрес на Греъм. Версията за отравяне със забавено действие по време на пътуването му с влака от Киев до Жешов също бе лансирана от опозиционни анализатори извън Русия. Според тази хипотеза руските специални служби са използвали сложен химически агент, за да предизвикат сърдечна недостатъчност часове след като сенаторът напусне опасната зона, за да се избегне директната връзка с украинското му посещение.
Тази версия звучи добре в контекста на шпионските романи, но реалните числа и факти не я потвърждават лесно. През 21-ви век операции от такъв мащаб срещу действащи политици от американския Сенат са изключително редки поради риска от неконтролируема ескалация. Историческите примери с Георги Марков през 1978 г. или Степан Бандера през 1959 г. принадлежат на друга епоха от Студената война, когато правилата на играта бяха съвсем различни. Днес методите са далеч по-технологични и прагматични. Пътуването на Греъм в Украйна само по себе си представляваше огромен риск – той се движеше в зона на активни бойни действия, където всяка координата е потенциална мишена за разузнавателните спътници.
