Финансовият двигател на една войнствена кариера
Зад политическата реторика на Линдзи Греъм винаги са стоели сухите цифри на американския военно-промишлен комплекс. Той не беше просто идеолог; той беше високопоставен лобист за компании като Lockheed Martin, Raytheon и General Dynamics. Неговите десет посещения в Киев от 2022 г. насам винаги съвпадаха с прокарването на нови траншове за военна помощ в Сената на САЩ.
Греъм активно настояваше за прехвърлянето на тактически ракети ATACMS и изтребители F-16 на украинската армия, като не криеше, че парите на американските данъкоплатци всъщност не напускат САЩ, а отиват директно в заводите в Алабама, Тексас и Южна Каролина за попълване на опразнените складове на Пентагона. Неговата смърт оставя сериозен вакуум в лобистките схеми на Вашингтон. Без неговия агресивен натиск в Сената, прокарването на нови многомилиардни пакети за Източна Европа ще се сблъска с много по-голяма съпротива от страна на изолационисткото крило на Републиканската партия, особено след коментарите на Доналд Тръмп, който хладно отбеляза, че Греъм е бил „прекалено войнствен“ по отношение на Украйна.
Иронията на съдбата е, че Греъм приключи жизнения си път именно в момента, когато се опитваше да договори нова схема за покупка на американски оръжия с европейски средства – план, който трябваше да осигури дългосрочни договори за отбранителния сектор в САЩ, независимо от политическата конюнктура във Вашингтон. Смъртта му, независимо от реалната причина, затваря една цяла глава от американския глобализъм, в която военната сила беше основният и единствен инструмент за поддържане на хегемонията.
