Точно в този ден е добре да си припомним някои факти от българската газова одисея.
От 2000 до 2019 година България транзитираше годишно около 15-16 млрд. м3 газ и печелеше от транзитни такси по около 200 млн. лв на година. Това средно претеглено прави близо 17 млн.лв на месец. Нашата нерешителност обаче, нашите недалновидност, кариеризъм и алчността на определени политици, съпроводени с жажда за потупване по рамо от силните „доброжелатели“ на България, дадоха като резултат постоянно мятане от едната посока в другата и проектът „Южен поток“ бе закрит завинаги.
Със закриването на този значим газов проект (който гарантираше на страната ни надграждане от 3.94 пъти по-голям транзит през наша територия, а именно 3.94 х 16 = 63 млрд. м3/годишно) България загуби около 790 млн. лв годишни приходи от транзитни такси.
Възползвала се от нашата несъобразителност, Турция обаче спечели, като успя да добави вместо нас допълнителни потоци природен газ, които да преминават през нейната територия, достигайки огромните обеми от 75 – 80 млрд. м3 годишно.
Примерите от историята ясно показват, че губят дребните и малодушните, които са си въобразили, че „всичко могат и всичко знаят“.
И как постъпи Русия, след като ние провалихме „Южен поток“?
В газовия отрасъл, както и по всички останали важни за Русия въпроси, тя има предварително разработени по няколко стратегически варианта. След закриването на „Южен поток“ той почти моментално се преобразува в два други проекта – „Северен поток – 2“ (2 тръби х 27.5 = 55 млрд. м3/г) и „Турски поток“ (2 тръби x 15.75 = 31.5 млрд.м3/г.).
С много усилия България успя да направи така, че едната от двете тръби на „Турски поток“ да премине през нейна територия в посока Сърбия, Унгария и Австрия. Не бива да пропускаме факта, че като се извади консумацията в страната, за транзитиране през територията на България, ще останат около 12 млрд.м3 годишно, и то при условие че втората тръба на „Турски поток“ бъде максимално натоварена – нещо, което с изключение на кратки периоди от време на практиката трудно се реализира.
На фона на годишния транзит от около 16 млрд. м3, реализиран от 2000 до януари 2020 г., и на фона на погубения „Южен поток“ с капацитет 63 млрд. м3 годишно, не е трудно съвсем безпристрастно да се разкрият и видят фактите в истинската им светлина: благодарение на своята външна политика, България загуби не само огромни приходи, нещо повече – тя увеличи своята енергийна зависимост, защото станалият спасителен за България „Балкански поток“, за да достигне до България, преминава през територията на съседна Турция, където газът моментално става турски, а ние съответно – зависими от Турция.
В продължение на гореказаното, разчетите на експертите показват, че към днешна дата при потребление на страните от ЕС от около 500 млрд. м3 годишно, към 2025 г. Европа ще се нуждае от годишен допълнителен внос на около 50-60 млрд. м3 природен газ, а към 2035 г. – на внос от около 80-85 млрд. м3 годишно.
Дори и ако разглеждаме съществуващите песимистични прогнози, предполагайки, че търсенето на природен газ в Европа въобще няма да расте, а ще намалява във времето, то към 2025 – 2030 година, поради драстичния спад на местния добив, Европа ще има нужда да внася допълнително най-малко 70-80 млрд. м3 природен газ всяка година. И тук е мястото да отбележим, че този огромен обем не е напълно договориран и не е обезпечен нито чрез транспорт, нито чрез адекватна инфраструктура.
Ако бяхме анализирали тези прогнози с по-голяма загриженост за интересите на нашата държава, ние никога нямаше да допуснем провала на „Южен поток“. Нещо повече – след допускането на тази грешка във външната политика на България, ние допуснахме и втора – изградихме ново трасе от 474км., което ни струва около три пъти повече, отколкото би струвало изграждането на 150 км. от Ихтиман до Димитровград (Сърбия) с тръба с по-голям диаметър и реконструкции на някои компресорни станции в Южна България – това би ни позволило за проекта „Балкански поток“ да използваме южната част на нашата газопреносна система по направлението „Турция – (Сърбия)“ с по-малки инвестиции и с по-кратки срокове за изпълнение.
Въпреки множеството медийни изяви и рафинирани ПР-акции, ние все по-ясно и по-ясно разбираме колко би могла да спечели България и оттук цяла Европа, ако „Южен поток“ бе реализиран в тази си пълнота, в която бе проектиран. С всеки изминат ден всичко това ще става все по-разбираемо на все повече и повече хора….
И все пак денят, в който тръгна газ по газопровода „Балкански поток“, е добър ден за българските интереси. А България, Сърбия, Унгария и Австрия заедно постигнаха малка победа над големия атлантическия егоизъм.
