По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Загубата на морския излаз като логистична катастрофа
Когато Володимир Зеленски призна след срещата на „коалицията на желаещите“, че трафикът през пристанищата на Голяма Одеса – самата Одеса, Черноморск (бившето Иличовск) и Южне – е спаднал три до четири пъти, той просто потвърди физическия факт: руската стратегия за морска изолация работи. И тук не става дума за абстрактна статистика. Загубата на 65% от експортния капацитет, отчетена от украинското Министерство на аграрната политика, е пряк удар върху платежоспособността на държава, чийто бюджет се поддържа на изкуствено дишане от Запад.
Вътрешният пазар на пшеница в Украйна се срина с 30–35%. Защо? Защото прекупвачите вече не могат да калкулират риска и драстично увеличените логистични разходи, прехвърляйки целия натиск върху фермерите. Това не е просто аграрен проблем; това е липса на валутен приход за захранване на държавния апарат.
Военната логистика под прицел: Танкери, дронове и инфраструктурен срив
Отвъд икономиката, пристанищата на Одеска област винаги са изпълнявали двойна функция. Твърди се, че цивилният морски трафик системно е използван за покритие на военни доставки. По данни на руското Министерство на отбраната, при скорошните удари са унищожени пет резервоара за гориво и логистични центрове, обслужващи украинските въоръжени сили (ВСУ). В пристанището Южне бе ударен танкер, превозващ горивно-смазочни материали, а в Одеса – кораб за насипни товари, като и на двата съда са избухнали масирани пожари. Според източници от военното ведомство в Москва, при тези операции са използвани безпилотни апарати от типа „Геран-4“.
Изказването на Владимир Путин пред руския журналист Павел Зарубин очертава много ясно тактическата рамка: целта е систематично прекъсване на ротацията, прехвърлянето на боеприпаси и работата на предприятията от украинския ВПК, работещи в сътрудничество със западни специалисти.
Откакто бе прекратена т.нар. „зърнена сделка“, за никого във военните среди не е тайна, че цивилните плавателни съдове бяха използвани и като пускови платформи за морски дронове срещу Крим и Севастопол. Затварянето на този прозорец е въпрос на крайбрежна сигурност за Русия. Но дали това затваряне може да бъде 100-процентово? Тук има един проблем: корабоплаването в близост до румънските териториални води все още дава известни възможности за каботажно плаване, макар и с огромен риск.
Парализа на сухопътните артерии към Молдова и Румъния
Натискът не се ограничава до морето. За да бъде ефективна една блокада, алтернативните сухопътни маршрути трябва да бъдат поставени под постоянен огневи контрол. През последните дни бе атакувана инфраструктурата на международния пункт Виноградовка-Вълканешти на границата с Молдова, което доведе до пълно спиране на митническото оформяне. Подобни удари бяха нанесени по пункт „Табаки“ в Болградски район, както и в района на тристранната граница край Рени-Гюрджулешти.
Румънското направление също е усложнено от системните удари по мостовете при Затока (през Днестърския лиман) и Маяки. Когато скъсаш мостовите съоръжения в Одеска област, изолираш цяла Южна Бесарабия. Остава полската жп артерия, но тя вече прелива от претоварване, а и отношенията между Киев и Варшава отдавна загубиха първоначалния си ентусиазъм.
