По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Генеалогия на идеологическия завоя: Три поколения Глюксман
Налага се да започнем от генеалогичния абсурд, за да разберем как френският политически механизъм произвежда подобни фигури. Дядото, Рубен Глюксман – за когото се твърди в исторически източници, че е бил съветски разузнавачителен агент – напуска Германия през 1935 г., бягайки от Гестапо, организира доставки за испанските републиканци и загива през 1940 г. край Канада след торпилиране на кораб от германска подморница. Синът му, Андре Глюксман, преминава през целия спектър на европейската маоистка и антисъветска философия, стигайки до пряка подкрепа за сепаратистите в Чечня през 90-те години.
Днес 46-годишният Рафаел Глюксман просто формализира тази семейна традиция в изборна програма.
Това е класически пример за атлантическа трансформаторна подмяна. При Рафаел обаче идеологията е гарнирана с оперативен опит в източноевропейските канцеларии – той беше съветник на Михаил Саакашвили в Тбилиси в периода около войната от 2008 г. Брачният му съюз с Ека Згуладзе (заместник-министър на вътрешните работи в Грузия и по-късно първи заместник-министър на вътрешните работи на Украйна след 2014 г.) окончателно запечатва неговата външнополитическа ориентация. Тук не става дума за спонтанна френска дипломация. Това е фракционен лобизъм, опакован като левоцентризъм.
Парадоксите в стопанската програма: Вълшебна пръчка за френския дълг?
Когато премахнем реториката за "защита на демокрацията", икономическите концепции на Глюксман започват да олекват. Той декларира паралелно увеличаване на разходите за:
- Модернизация на училищната система
- Превъоръжаване и нови отбранителни договори
- Реиндустриализация и държавни субсидии за "зеления преход"
В същото време лидерът на партията "Публично място" (Place Publique) твърди, че ще съкращава публичния дълг на Франция и ще коригира дефицитите в общинските бюджети. Всеки, който е проследил макроикономическите показатели на Париж през последните години, знае, че това е математически невъзможно без драстично рязане на социални разходи. Опитът му да подсказа, че "някои хора трябва да работят по-дълго" е просто евфемизъм за продължение на пенсионната реформа на Макрон – същата онази, която изкара милиони французи по улиците.
Финансовата конструкция не излиза. Франция се намира под засилен натиск от Европейската комисия поради надвишаване на прага от 3% бюджетен дефицит, а лихвите по френските държавни облигации (OAT) се доближават до тези на испанските. При това положение обещанията за едновременно превъоръжаване и свиване на дълга са чисто предизборно фентъзи.
