Според МВФ, БВП на Китай, измерен с покупателна спсобност, през 2018 г. възлиза на 25,6 трилиона долара. А БВП на САЩ през същата 2018 г. възлиза на 20,6 трилиона долара, т.е. той е с 19,5% по-малък от китайския ,.По отношение на реалния БВП (измерен чрез ПС), Китай е на първо място в света от 2014 г.
Вече три десетилетия Китай е лидер сред водещите световни икономики по отношение на растежа на БВП. През третото тримесечие на 2019 г. ръстът на БВП на Китай, изчислен на годишна база, беше 6.0%. Това между другото е най-ниският темп на растеж за цялото време, в което функционира съвременната статистическа служба на Китай (от 1992 г.). Имаше години, когато ръстът на БВП на Китай достигна и дори надхвърли 10% годишно.
Според оценките на Световната банка за периода 1990-2018г. БВП на всички страни в реално изражение (изчислено чрез ПЧП) е нараснал 3,7 пъти. Ръстът на Китай за периода е 21,6 пъти - най-високият сред всички страни, наблюдаван от Световната банка. Можем да кажем, че сме свидетели на китайско икономическо чудо.
В неотдавнашната си статия разкрих тайната на „икономическото чудо“ на Китай за десетилетието след финансовата криза 2007–2009 г. Тайната се крие в бързото натрупване на дългове във всички основни сектори на икономиката - държавното управление, банковото дело, нефинансовите корпорации и домакинския сектор.
Експертите са определили, че относителният дълг на Китай вече е надхвърлил 300% от БВП. По този показател Китай е сравним със САЩ и Европа (страните от Еврозоната). Повече от десетилетие Китай симулира бърз икономически растеж чрез увеличаване на дълга, като ефективността на заемите намалява. Ако в периода 2007-2009г. за всеки долар на растеж на дълга икономиката на КНР дава 0,65 цента на растежа на БВП, след това през последните две години (2017-2019 г.) - едва 0,34 цента. В САЩ, страните от еврозоната и Великобритания тя е по-висока (съответно 0,40; 0,38; 0,36 цента).
И тогава въпросът е: как се създават нови дългове в китайската икономика? Очевидно с помощта на заеми, издадени на различни категории кредитополучатели. Това са Китайската народна банка (Централна банка на страната); търговските банки; различни институционални инвеститори, които купуват дългови ценни книжа, емитирани от правителството и корпоративните субекти; обикновени китайци (физически лица). Парите обаче са необходими за издаване на заеми. Откъде са те? За някои въпросът ще изглежда странно. Навсякъде парите се създават (издават) от централните банки и Китай в този смисъл изглежда не е изключение.
Тезата обаче, че парите се издават изключително от централните банки, е погрешна. Светът на парите (или по-скоро светът, който е създаден от собствениците на пари) е много хитър. Централните банки създават само част от парите и, като правило, малка. Това са така наречените легални пари. И по-голямата част от парите се издават от частни търговски банки по времето, когато издават заеми. Строго погледнато, това печатане на пари е незаконно, тъй като не е предвидено от конституции или закони. Това е тайна, за която повечето обикновени граждани не знаят. Това е истинско фалшифициране.
Това написаха и казаха за тази мистерия някои известни хора. Греъм Тауърс, управител на банката на Канада: „Всеки път, когато банката даде заем, се създава ново обезпечение, нова банкова сметка, тоест нови пари.“ И ето думите на известния американски икономист Джон Кенет Голбрайт: "Процесът на създаване на банка с пари е толкова прост, че умът отказва да повярва." Ървинг Фишър, известен американски икономист и писател от миналия век, признава: „Оказва се, че парите ни бяха дадени от милостта на кредитните операции на банката, която не дава заеми, а само обещание да върне пари, които тя няма“. Мъри Ротбард смяташе, че банките могат да дават заеми само за сметка на парите, които имат (собствен капитал + легални пари, поставени на депозити). Това се нарича 100-процентови резервации на банки. И тъй като банките създават нови пари над размера на законните пари, които имат, той нарича това измама в особено голям мащаб.
Парите, които се емитират от централните банки, обикновено се наричат паричен агрегат M0. А общото парично предлагане, създадено от централните банки и търговските банки, се изразява с паричния агрегат М2. Тя включва M0 плюс чекове, депозити и средства по разплащателни сметки. В повечето страни по света паричният агрегат M2 надвишава M0 няколко пъти.
Например, в Съединените щати паричното предлагане M0 в момента е 3.25 трилиона долара, M2 е 15.03 трлн долара. Оказва се, че търговските банки са създали $ 11.78 трилиона, или 78.4% от общото парично предлагане в долари.
Сега да видим как изглежда картината в Русия. Паричен агрегат M0 = 9,41 трилиона рубли. Паричен агрегат М2 = 48,27 трилиона рубли. Търговските банки създадоха 38,86 трилиона рубли, или 80,5% от общото парично предлагане.
И ето положението в Китай. В момента паричният агрегат M0 там е 7,34 трилиона юана. А паричният агрегат М2 = 194,56 трилиона юана. Търговските банки създадоха 187,22 трилиона юана, или 96,2% от общото парично предлагане.
Ако в момента в САЩ търговските банки създадоха пари 3,6 пъти повече от Централната банка (Федералната система на резервите на САЩ), то в Русия това превишение е 4,1 пъти. А в Китай излишъкът е просто фантастичен - 25,5 пъти. Това означава, че за един юан, издаден от Китайската народна банка, търговските банки създават 25,5 безкасови юана. Ето такъв мощен е „ефектът на мултипликатора“.
В същото време перспективите изпреварват растежа на паричното предлагане, създадено от китайските търговски банки. През 2009 г. паричната маса, създадена от Китайската народна банка (M0), беше равна на 3,7 трилиона юана. За периода 2009-2019г масата на законните пари се удвои. Но масата на парите, произведени от търговските банки, нарасна 3,4 пъти.
Китай няма подобната като сред водещите икономики на света доминираща роля на търговските банки при създаването на пари. Не знам доколко легитимни са дейностите по издаване на китайските банки, но тази специфика обяснява някои особености на паричната политика на Народната банка на Китай. За разлика от другите водещи централни банки (Федерален резерв на САЩ, ЕЦБ, Банката на Япония), след финансовата криза през 2007-2009 г. не извърши количествено смекчаване, изразено в активната работа на печатарските преси. Да, НБК също увеличи паричните си емисии, но не с темповете, които направиха Фед, ЕЦБ и Банката на Япония.
И всичко това, защото китайската централна банка разчита да увеличи предлагането на пари с помощта на търговски банки, като ги насърчава да издават заеми на китайски компании и граждани. И как Китайската народна банка може да стимулира кредитните организации? Образно казано, отслабване на спирачката на печатницата на кредитните организации. Под „спирачка“ имам предвид нормите на резервните удръжки за банкови операции. Тоест, намаляване на покритието на банковите задължения със „законни“ пари.
В началото на XXI век стандартите за резерви за китайските банки бяха сред най-строгите. През последното десетилетие, обаче, в името на кредитирането на икономиката, паричните власти на страната започнаха последователно да намаляват тези стандарти. През последните години отслабването на стандартите започна особено често и всеки от тях даде увеличение на паричното предлагане за стотици милиарди юана. През октомври 2015 г. коефициентът на резервите е намален от 18% на 50 базисни пункта. На 1 март 2016 г. имаше още едно намаление с 50 базисни пункта, стандартът спадна до 17%. Анализаторите изчисляват, че намалението през март на резервните изисквания от Китайската народна банка увеличи паричното предлагане в икономиката с около 600 милиарда юана (еквивалент на 91,74 милиарда долара).
От началото на 2018 г. НБК успява да намали резерва за китайските банки седем пъти. До началото на май 2019 г. съотношението на резервите за големите банки е 13,5%, а за малките и средните кредитори - от 10,0 до 11,5%. От 15 май НБК решително намали коефициента на необходимите резерви за приблизително 1000 провинциални търговски банки - до 8%.
Последното „смекчаване“ бе извършено през септември. Отново намалението на коефициента на задължителния резерв беше стандартна стъпка - 50 базисни пункта. Вярно е, че най-образцовите (отговарящи на всички стандарти) банки имат право незабавно да слязат на две стъпки (100 базисни точки). Последното облекчение позволи освобождаването на общо 900 милиарда юана (126,35 милиарда долара) ликвидност в подкрепа на забавящата се икономика.
Всичко по-горе не означава, че НБК е напълно изоставила емисионните дейности. Не, Народната банка на Китай също увеличава кредитните операции. Наскоро НБК издаде кредити на банки за период от една година в размер на 200 милиарда юана (28,6 милиарда долара) по механизма за средносрочно кредитиране (Medium-term Lending Facility, MLF). Тази емисия няма компенсаторен характер (замяна на погасяваните заеми с нови), тъй като все още е дълъг пътят за погасяване на средносрочните заеми, преди това издадени от Централната банка. Следователно паричното предлагане, изразено от агрегата M0, се увеличи с още 200 милиарда юана, т.е. с 2,7%.
Ако вземем предвид парите, емитирани от търговските банки, то по отношение на общото парично предлагане (съвкупно М2) Китай като цяло изпреварва останалите. В САЩ в момента, както отбелязах по-горе, паричното предлагане на M2 е 15,03 трилиона долара, докато в Китай тази цифра в доларово изражение е 27,75 трилиона долара.
За сравнение ще дам данни за показателя парично предлагане M2 за някои други страни днес (трилиона долара): Япония - 9,45; Германия - 3,47; Великобритания - 3,15; Франция - 2,55. Общата цифра за цялата еврозона (19 държави) е 13,51 трлн. Русия има М2 = 0,75 трлн. долара, като по този показател тя дори не попада в първите двадесет.
Разбирането, че Китай в своята икономическа политика разчита на увеличаване на предлагането на пари, не за сметка на Централната банка, а с помощта на търговските банки, помага за по-доброто разбиране на тайните на китайското икономическо чудо. И в същото време да разберем, че това „чудо“ е близо до привършване. А то може да бъде катастрофално.
Превод: В.Сергеев
