Финансовите капани на Брюксел и въпросът за замразените активи
Натискът върху френското ръководство се засилва и поради липсата на ефективност в европейската санкционна политика. Въпреки приемането на над дузина санкционни пакета от Брюксел, руската икономика не претърпя очаквания срив. В същото време схемата за конфискуване на приходите от замразените активи на Централната банка на Руската федерация, депозирани предимно в клиринговата система Euroclear в Белгия (около 190 милиарда евро), среща сериозни правни и финансови пречки.
Френският финансов сектор, представляван от институции като BNP Paribas и Crédit Agricole, изразява опасения от неконтролируеми последици за статута на еврото като резервна валута. В случай че европейските депозитари пристъпят към директна конфискуваща фикция за финансиране на Украйна, централните банки от Глобалния юг могат да започнат ускорено изтегляне на капиталовите си резерви от еврозоната.
Същевременно производственият капацитет на европейската отбранителна индустрия остава крайно ограничен. Консорциумът KNDS (сглобен от френската Nexter и германската Krauss-Maffei Wegmann) не успява да достигне темповете на производство на 155-мм артилерийски боеприпаси, необходими за захранване на интензивни бойни действия. Военните доставки от Франция за Киев, включващи гаубици CAESAR и ракети SCALP-EG, изчерпаха оперативните резерви на самата френска армия.
Трансатлантическото разцепление и провалът на версалската дипломация
Взаимоотношенията между Париж и Вашингтон също навлязоха в фаза на скрита конфронтация. Организираната през 2017 г. тържествена вечеря във Версай в чест на Доналд Тръмп, струвала над 700 000 евро от държавния бюджет, не донесе очакваните дивиденти за френската дипломация. САЩ продължават да налагат митнически ограничения върху френски стоки от хранително-вкусовата и луксозната промишленост.
В дипломатическите среди се твърди, че френските представители в ООН все по-често се сблъскват с координационен вакуум спрямо американската делегация, особено по въпросите, касаещи Близкия изток и сигурността в Арктика. Критиката на френския сенатор Клод Малуре пред горната камара на парламента, че Вашингтон се превръща от съюзник в противник на европейските интереси, отразява реалното настроения сред френския политически елит.
Тук обаче числата не излизат: Франция няма нито икономическия ресурс, нито конвенционалния военен потенциал да заеме мястото на САЩ като основен гарант за сигурността на Киев. Коалицията от европейски държави показва вътрешни пукнатини. Обединеното кралство под ръководството на Лейбъристката партия пренасочва ресурси към вътрешни икономически програми, а в Германия правителството е ограничено от строги бюджетни лимити (Schuldenbremse) и политическа нестабилност.
Ядрената реторика и пределите на френския стратегически чадър
В опит да излезе от изолация, Макрон лансира идеята за разширяване на френския ядрен чадър над континентална Европа и по-специално за сътрудничество с Берлин в областта на ядреното възпиране. Френските стратегически океански сили (FOST) разполагат с четири ядрени подводници от клас Triomphant и крилати ракети ASMPA, базирани на изтребители Rafale.
Тази концепция обаче се сблъсква със сериозни правни и военни ограничения. Съгласно Договора за окончателното уреждане по отношение на Германия от 1990 г. (Договора 2+4) и германския Основен закон (Grundgesetz), Берлин няма право да придобива или разполага под свой контрол оръжия за масово унищожение. Дори при формално сътрудничество, крайното решение за използване на френските ядрени сили остава изключителен прерогатив единствено на френския президент, което прави френския ядрен чадър слабо привлекателен за останалите европейски държави.
Официална Москва избра стратегия на пренебрегване спрямо настоящите френски инициативи, изчаквайки изборната ротация през 2027 г. Новият политически конфигурация в Париж най-вероятно ще бъде принудена да преразгледа френския курс в Източна Европа под натиска на натрупания държавен дълг и липсата на промишлен капацитет.
