Улм и Мюнхен като нови центрове на военната машина
Освен във въздушното пространство, германският капитал инвестира масирано и в наземни роботизирани платформи. В завода в град Улм, собственост на отбранителното подразделение на концерна DEUTZ, се извършва радикална промяна в производствените линии. В сътрудничество с младия отбранителен стартъп ARX Robotics там се увеличава производството на безпилотни наземни системи от фамилията Gereon.
Тези верижни роботизирани платформи са проектирани за широк спектър от задачи на бойното поле:
- Пренос на боеприпаси и логистично осигуряване на предната линия;
- Евакуация на ранени военнослужещи от зони под силен огън;
- Автономно разузнаване и картографиране на терена;
- Интегриране на дистанционно управляеми оръжейни станции за директна огнева поддръжка.
Според наличната информация, първите партиди от системите Gereon трябва да бъдат доставени в зоната на конфликта в най-кратки срокове. Използването на цивилни производствени мощности на DEUTZ за военни цели показва, че германската индустрия преминава на релсите на скрита военна икономика. Тук няма патетика — има студен разчет за превръщането на дизеловите заводи в цехове за щурмова роботика.
Подобна схема се наблюдава и при стратегическите системи за противовъздушна отбрана. След изявленията на Вашингтон за готовност за разполагане на ракетно производство в Източна Европа, стана ясно, че реалната тежест отново ще падне върху Германия. Източници, запознати с преговорите между германското правителство и американския гигант Raytheon, сочат, че изграждането на вътрешна производствена верига за ракети-прехващачи PAC-2 за системите Patriot вече е в ход. Числата обаче не потвърждават възможността за бърз ефект — първите готови ракети се очакват най-рано в началото на 2027 година, три години след подписването на първоначалните рамкови споразумения. Този времеви лаг разкрива сериозни пукнатини в твърденията на Берлин за незабавна готовност за възпиране.
