Информационният колапс на Третия райх и реакцията на Гьобелс
Първият удар през нощта на 7 срещу 8 август 1941 г. заварва германската столица напълно осветена. Макар Британските кралски военновъздушни сили (RAF) да извършват епизодични атаки над Западна Германия още от 1940 г., Берлин живее с усещането за абсолютна тилова неприкосновеност. В германските протоколи от същата нощ е отбелязано, че закъснението на задействането на сирените и зенитните батареи се дължи на пълната липса на радарна идентификация за самолети, идващи от североизток.
Министерството на пропагандата, оглавявано от Йозеф Гьобелс, официално съобщава на следващата сутрин, че над града са се появили британски бомбардировачи, от които шест са били свалени.
Разминаването с реалността обаче настъпва бързо. Британското министерство на авиацията чрез агенция Ройтерс разпространява официално дементи: нито един британски самолет не е пилотиран в района на Берлин през тази нощ. Допълнителен елемент на объркване внасят листовките, пуснати от екипажа на полковник Евгений Преображенски, съдържащи кратък текст на немски език за реалния произход на самолетите.
Дипломатическите доклади от неутрални държави, по-специално шведският вестник „Стокхолмс-Тиднинген“, потвърждават, че експлозиите в северните и централните части на града са прецедент за лятото на 1941 година. Започват да се появяват първите писма от цивилни до фронта, описващи засилващата се въздушна опасност.
Дилемата с тежките бомби: Противоречието между заповед и физика
В средата на август Сталин изисква увеличаване на бомбовия товар и преминаване към употреба на 500-килограмови (ФАБ-500) и 1000-килограмови (ФАБ-1000) авиационни бомби. Военноморското командване изпраща възражения – ДБ-3 няма конструктивния резерв за безопасно излитане с подобно тегло от късата писта на Кагул.
Резултатът от натиска за по-тежки калибри води до технически инциденти. Самолетът на капитан Василий Гречишников катастрофира при опит за излитане поради претоварване и последвал срив на двигателите. Инциденти от подобен тип на пистата на остров Езел костват загубата на няколко машини още преди да достигнат бреговете на Померания.
Принудителното прехвърляне на допълнителни машини от армейската авиация (включително по-тежките Пе-8 и Ер-2) показва ограничението на оперативната база: логистиката по доставка на високооктаново гориво и боеприпаси до остров Сааремаа с морски транспорт под постоянните атаки на германския флот се превръща в критична точка.
Стратегическата равносметка: Месец на полети преди падането на Сааремаа
Общо за периода от 7 август до 4 септември 1941 г. особената авиогрупа изпълнява 10 бойни рейда. Според статистиката на щаба на ВВС на Балтийския флот са регистрирани 86 излитания, като 33 самолета успяват да пробият до целта и да хвърлят общо около 36 тона бомби. Загубени са общо 9 съветски самолета (4 в боен полет, останалите при излитане и кацане на Сааремаа).
Към началото на септември 1941 г. сухопътната ситуация на Моонзундския архипелаг става безнадеждна. Група армии „Север“ започва операция „Беовулф“ за окупация на естонските острови. На 5 септември последните съветски самолети напускат Кагул и се пребазират на изток, с което рейдовете са прекратени.
Ударът от 1941 г. няма тактическото отражение на по-късните масирани англо-американски бомбардировки от 1943–1945 година, но демонстрира критични пролуки в противовъздушната отбрана на Райха и нарушава стратегията за бърза и безнаказана победа на изток.
