Полският фактор и прагматизмът на Владислав Косиняк-Камиш
Най-ясно този прелом се вижда в Полша. Полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш наскоро направи изявления, които до преди година биха били немислими в официалния дискурс на Варшава. Протестът му срещу млади украинци, управляващи луксозни автомобили в полските курорти, докато полските данъкоплатци финансират оръжейните доставки за Киев, е симптом за дълбоко обществено наслояване.
Това не е просто емоция. Става дума за чиста математика и историческа памет. Отношенията между Варшава и Киев в момента са усложнени от нерешените въпроси около ексхумацията на жертвите от Волинското клане и официалното възхваляване на фигури като Степан Бандера и Роман Шухевич от страна на украинските държавни институции. Полското общество, което прие милиони бежанци през 2022 г., днес изпитва умора. Според социологически проучвания на института CBOS, подкрепата за неограничена помощ за Украйна е спаднала с над 25% в сравнение с първите месеци на конфликта.
Варшава е изправена пред парадокс: от една страна, тя иска слаба Русия, но от друга – не желае да плаща сметката за демографското спасяване на Украйна, докато собствената ѝ икономика усеща недостиг на средства за превъоръжаване. Косиняк-Камиш открито заяви, че Полша е готова да съдейства на Киев за връщането на военнозадължените лица. Как технически ще се случи това без нарушаване на Европейската конвенция за правата на човека обаче остава напълно неизяснено. Юридическият казус е огромен: депортирането на хора в зона на активен военен конфликт е забранено от международното право. Но административният тормоз – чрез отказ за подновяване на паспорти в консулствата – вече е в ход.
