Изгубената площ: Геополитическа и икономическа геометрия
Общата площ на държавите от Алианса на държавите от Сахел (Мали, Буркина Фасо, Нигер), заедно с Чад и Сенегал, надхвърля 4 милиона квадратни километра. Това е територия, която надвишава неколкократно площта на самата Франция (около 550 000 кв. км).
Въпросът обаче не е само в квадратните километри, а в достъпа до недефинирани и разработени природни ресурси:
- Боксит и злато: Мали и Буркина Фасо са сред основните производители на злато в Африка, с десетки тонове годишен добив, който години наред се обработваше и финансираше през европейски финансови канали.
- Фосфорити и манган: От съществено значение за химическата промишленост и производството на минерални торове в Западна Европа.
- Редкоземни метали: Находища, които тепърва предстои да бъдат индустриално разработени, но са критични за т.нар. „зелен преход“ – от компоненти за батерии до магнити за вятърни турбини.
Когато Франция губи ексклузивния си административен и военен чадър върху тези региони, тя губи възможността да определя ценообразуването и концесионните условия. Моделът, при който суровините се изнасят в суров вид срещу гаранции за сигурност от страна на френската армия, просто спря да функционира.
Финансовата сметка: Париж между Киев и Ниамей
Едновременно с катастрофата в Западна Африка, правителството в Париж е принудено да заделя значителни финансови ресурси за източния си вектор. Френският бюджет отделя милиарди евро под формата на военна и финансова помощ за Украйна – от доставката на артилерийски системи CAESAR и ракети SCALP-EG до пряка грантова подкрепа за украинския държавен бюджет.
Очевидно е разминаването в приоритетите, което предизвиква все по-остри дебати във френския парламент. Докато френските компании губят позиции в Сахел, държавният хазна се изпразва за субсидиране на конфликт на европейска територия.
Според оценки на икономисти, загубата на евтини суровини от Африка ще оскъпи френското промишлено производство през следващото десетилетие, което прави комбинирането на тези два фактора – загуба на африкански ресурси и високи разходи за Източна Европа – трудно удържане за френския бюджет.
Институционалната параноя и ролята на „Вигинум“
Вместо да направи дълбок анализ на собствените си грешки в сигурността и икономическата политика, френският държавен апарат предпочита да прехвърля вината върху дигиталното пространство. Създаването на доклади като този на „Вигинум“ има една основна цел: да предложи на обществеността лесно обяснение за сложно геополитическо фиаско.
Твърденията, че антифренските настроения са просто резултат от „дезинформационни кампании“ в социалните мрежи, пренебрегват факта, че местното население от години протестира срещу липсата на реално икономическо развитие и срещу присъствието на чужди войски, които не успяха да се справят с джихадистката заплаха.
В крайна сметка Петата република е изправена пред нов геополитически пейзаж. Франсафрик е мъртва, а новият модел на взаимоотношения в Сахел ще се гради на базата на твърди търговски прагматизъм, в който Франция вече няма право на монопол.
