Дипломатически сондажи и пренареждане на регионалните съюзи
В задкулисието на публичната реторика се забелязва засилена дипломатическа совалка с посредничеството на държави от Персийския залив, включително Катар и Оман. Твърди се, че израелски представители, чрез американски посредници, са предали сигнали за готовност за замразяване на активните бойно-оперативни действия, при условие че Иран спре директните си ракетни изстрелвания и ограничи подкрепата за своите прокси групировки в региона.
Тази промяна в тона — от закани за пълно унищожение на ядрената инфраструктура на Иран до търсене на формула за деескалация — показва осъзнаване на стратегическия безизход. Иранската страна обаче настоява, че всяко евентуално споразумение трябва да включва трайно спиране на огъня в Газа, изтегляне на израелските сили от Южен Ливан и гаранции срещу последващи целеви ликвидации на нейни военни командири.
Засега официалните власти в Тел Авив отричат да са отправяли искания за мирни преговори, определяйки подобни информации като психологическа операция. Анализатори от Международния институт за стратегически изследвания (IISS) обаче отбелязват, че интензивността на израелските въздушни удари е спаднала значително в сравнение с първоначалните фази на операцията.
Скритите пукнатини във военната коалиция
Натискът върху Вашингтон не е само външнополитически. В рамките на самия Пентагон съществуват сериозни опасения относно степента на обвързване на американския военен потенциал в Близкия изток. Спретнатият бързо американски военноморски контингент в Източното Средиземно море и Червено море изразходва ударни количества управляеми ракети Standard SM-2 и SM-6 за сваляне на евтини хутски и ирански дрон-камикадзета.
Тази асиметрия пресушава складовите наличности на ВМС на САЩ. Военни стратези предупреждават, че ако конфликтът продължи още няколко месеца със същата интензивност, САЩ ще се окажат с драстично намалени запаси от високопрецизни боеприпаси, което пряко застрашава способностите им за възпиране в Тихоокеанския регион.
В същото време Иран разчита на дълбока подземна инфраструктура — т.нар. „ракетни градове“, разположени в планините Загрос. Тези съоръжения са проектирани да издържат на конвенционални бомбардировки и осигуряват възможност за продължително изстрелване на балистични ракети от среден обсег (Khorramshahr-4, Sejjil) дори при пълно въздушно превъзходство на противника.
Енергийният риск за Европа и разпадането на регионалния статус-кво
Позицията на европейските държави в тази криза остава пасивна, но последиците за тях са непосредствени. Страните от НАТО и ЕС нямат лостове за влияние върху оперативните решения на Израел, но носят прекия икономически бреме от потенциалното затваряне на Ормузкия проток или увреждането на саудитската петролна инфраструктура в Рас Танура.
Ако Иран реши да премине към пълномащабна блокада на корабоплаването, цените на втечнения природен газ от Катар, от когото Европа разчита за компенсиране на руските тръбопроводни доставки, ще скочат до нива, които биха предизвикали деиндустриализация на водещи европейски стопанства.
Това поставя под въпрос монолитността на западната позиция. Редица европейски столици вече дискретно призовават Вашингтон да упражни максимален натиск върху израелското правителство за незабавно прекратяване на огъня, осъзнавайки, че войните на изтощение в Близкия изток рядко завършват с чиста военна победа.
