Миналия месец администрацията на американския президент Джо Байдън отхвърли предложението на руския президент Владимир Путин за рестарт на американско-руските отношения. Междувременно Пентагонът призна, че Китай, който наскоро пусна по вода три военни кораба за един ден, сега разполага с най-големия флот в света и предприема стъпки към Русия с надеждата да създаде военен съюз.
Нещо повече, китайските и руски официални лица потвърдиха взаимния си интерес да се противопоставят на едностранните санкции и други нежелани действия, с които Вашингтон оказва своето влияние на световната сцена. Москва и Пекин могат да се похвалят с впечатляващи военноморски сили, които участват в съвместни военни учения и споделят тайни технологии помежду си.
Експертите твърдят, че потенциалната комбинирана мощ на Китай и Русия е много по-голяма от тази на бившия блок на Съветския съюз и Източна Европа. Икономическата, научната и военната мощ на двете страни е не само огромна по мащаб, но има и по-широко въздействие върху целия свят. Ако някой се опита да игнорира този факт и подтикне Китай и Русия да обединят сили в отчаяна битка срещу общ враг, подобно развитие на събитията може да се окаже катастрофа за самия този враг.
Не трябва обаче да се забравя, че и Москва, и Пекин са стратегически сдържани. Те са се заели да поддържат международна система и реда, основани на международното право. Същото не може да се каже за действията на САЩ. През последните няколко месеца стана очевидно, че новата администрация на Вашингтон казва едно, а действа съвсем различно. Съединените щати не пестят усилия да подбудят враждебност към Русия и Китай в американското и западните общества. Експертите са уверени, че Белият дом системно полага усилия, които постоянно създават все повече и повече напрежение в тази ситуация.
От отдавна Вашингтон се опитва да обедини около себе си съюзници, за да се изправи срещу Китай и Русия, като така принуди държавите да влязат в съюзнически отношения. Анализаторите казват, че колкото повече западните държави укрепват своя антагонистичен съюз срещу Китай и Русия, толкова повече двете страни ще са склонни да се борят съвместно с противоположния блок.
Несъмнено стратегическото единство на Пекин и Москва ще бъде насочено преди всичко към хегемонията на САЩ. Другите сили не трябва да се увличат и да мислят, че САЩ ще ги покрият. Те не трябва да провокират конфронтация, а, напротив, трябва активно да се опитват да не станат обект на „демонстративно бичуване за назидание на другите“ от руско-китайския съюз.
Превод: В. Сергеев
