/Поглед.инфо/ Когато военен съюз, оглавяван от най-мощна държава в света (САЩ), публично оповестява, че другите две най-мощни държави (Русия и Китай) са нейни противници и иска да ги контролира, това означава, че в крайна сметка иска да завладее ВСИЧКИ държави и да замени ООН – днешният авторитетен източник на международното право[1] – да замени ООН и нейните органи, с „основани на международния ред правила“, налагани от САЩ.
Тези „правила ” не произтичат от идеята на Франклин Делано Рузвелт за международната функция и дейност на ООН, а от създадената след края на Втората световна война дълбока държава - военно-индустриалния комплекс; от милиардерите, които контролират въоръженията и световния добив на суровини; от медийните корпорации; и от самото правителство на САЩ, което бленува да бъде единственото световно правителство и с помощта на създадения и ръководен от него военен съюз (НАТО) – да контролира (владее) целия свят.
Това е, което всъщност се случва. На 6 април, независимият арабски сателитен новинарски канал Al-Mayadeen Media Network, съобщи, че „шефът на НАТО открито се цели в Китай, визирайки позицията на Украйна като извинение“, позовавайки се на казаното на 5 април от шефа на НАТО Йенс Столтенберг:
НАТО възнамерява да задълбочи сътрудничеството със своите азиатски съюзници в отговор на „предизвикателството за сигурността“ от страна на Китай, който отказва да осъди военната операция на Русия в Украйна.
По време на пресконференцията във вторник, Столтенберг обяви, че алиансът ще бъде домакин на външните министри на страните от НАТО и тези на Финландия, Швеция, Грузия и Европейския съюз [които не са членове на НАТО]; азиатско-тихоокеанските партньори също са поканени, включително Австралия, Нова Зеландия, Япония и Южна Корея. Той каза, че настоящата „криза на сигурността има глобални последици“. Министрите ще обсъждат нови стратегически концепции за войната в Украйна и в допълнение – за първи път – справяне с „нарастващото влияние и силовите политики на Китай на световната сцена, които представляват системно предизвикателство за нашата сигурност и нашите демокрации“.
„Виждаме, че Китай не желае да осъди руската агресия и се присъединява към Москва в поставянето под въпрос правото на нациите да избират своя собствен път“, каза Столтенберг. И генералният на НАТО призова страните-членки, предимно либерални демокрации, да се изправят срещу „авторитарните сили“.
Като продължение на Пентагона, НАТО няма реална цел да съществува, освен да прилага военната политика на Вашингтон. А според финансираната от Вашингтон организация Freedom House, 5 от 30-те членки на НАТО не са считани за напълно демократични: това са Турция, Албания, Унгария, Черна гора и Северна Македония.
Столтенберг се надява на засилено сътрудничество между НАТО и партньорите от Азиатско-Тихоокеанския регион по въпросите на „контрола на въоръженията, кибер- и хибридни техники и технологии“.
Пекин обаче все по-ясно дава да се разбере, че няма да налага санкции на Русия, ще поддържа независима позиция спрямо Украйна, че не е страна в конфликта и ще бъде силата за посредничество и постигане на мир, ако и когато е необходимо.
Кризата в Украйна вече официално е глобализирана от режима на САЩ, за да обхване всички нации. Всъщност Вашингтон казва: „Или сте съюзник на Америка, или сте враг на Америка“.
Точно това каза носителят на Нобелова награда за мир и президент на САЩ Барак Обама пред американските кадети, завършващи елитната военна академия Уест Пойнт, на 28 май 2014 г. – само три месеца след организираният от него успешен преврат в Украйна, който постави началото на опита за етническо прочистване и премахване на жителите в онези райони на Украйна, където избирателите преобладаващо (90% и повече) са гласували за сваления от Обама демократично избран президент на Украйна:
„Съединените щати са и остават единствената незаменима нация. Това бе вярно през отминалия век и ще бъде вярно за последващия век… Агресията на Русия спрямо бившите съветски държави провокира столиците в Европа, а икономическият възход и военният обхват на Китай тревожат съседите му. От Бразилия до Индия нарастващата средна класа иска да се конкурира с нас и правителствата им искат да се чува техния глас на глобалните форуми... Задачата на вашето поколение е да дадете отговор на този нов свят.“
Обама каза на военните, че икономическата конкуренция на Америка срещу страните от БРИКС е ключов въпрос за американската армия, не само за американските корпорации; че американските данъкоплатци трябва да финансират американската армия, за да налага волята и да разширява богатството на акционерите на американските корпорации по света; и че страните, с които Америка е в икономическа конкуренция, са „незаменими“, но Америка „е и остава единствената незаменима нация“. Което предполага, че на американските оръжия и войски се дава правото да воюват срещу страни, чиито „правителства искат да се чува техния глас на глобалните форуми“. С други думи: Спрете икономиките им да нарастват по-бързо от американската. Другото име на тази идеология за превъзходството на американското правителство е „фашизъм“.
Реалността, за която не се говори публично (тъй като Америка не е демократична държава) е, че правителството на Съединените щати насочва пропагандата си срещу чужди правителства; след това им налага санкции, организира преврати и/или военни нахлувания, монтира свои марионетки-диктатори, които да смажат каквито и останки от демокрация все още съществуват. Този имперски американски фашизъм не се случи само в Иран през 1953 г., в Гватемала през 1954 г. и в Чили през 1973 г. Случва се и днес, години след като „антикомунистическото“ извинение за подобни практики приключи през 1991 г.[2]
[1] Ролята на ООН в осъществяване и прилагане на международното право днес, за съжаление е коренно различна от намерението на президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт, който предложи идеята за тази организация през 1941 г., както и името „Обединени нации“ – на конференцията в Дъмбартън Оукс през 1944 г. в края на Втората световна война. Намерението му бе да се сложи край на всички империализми, на всяка отделна империя и да се замени империалистическият международен ред, породил И ДВЕТЕ световни войни, като го замени с демократична федеративна република на ВСИЧКИ нации, така че никоя нация вече да не може да бъде империя, нито да бъде васална нация (или „съюзник“) на империя. За съжаление Рузвелт умира на 12 април 1945г. Неговият непосредствен наследник Хари Труман, чийто герой бе прикрито неоконсервативния (т.е. стремящ се към глобална американска империя) генерал Дуайт Айзенхауер, на 25 юли 1945 г. (следвайки съвета на Айзенхауер) решава да отхвърли плана на Рузвелт. Администрацията на Труман преработи идеята за ООН в това, което днес реално съществува – в слаба организация, чрез която САЩ да може да диктува на целия свят, какво те считат за „ефективно международно право“; което скоро след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. започна да се превръща все по-явно в американски „основан на правила международен ред“, все повече заменящ Обединените нации като цяло.
[2] Следващата книга на разследващия историк Ерик Зюсе (скоро ще бъде публикувана) е озаглавена: АМЕРИКСКАТА ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО: Посмъртната победа на Хитлер и защо социалните науки трябва да се променят. Става дума за това как Америка превзе света след Втората световна война, за да го пороби от милиардерите на САЩ и съюзниците им. Техните картели извличат световното богатство чрез контрол не само върху „новинарските“ медии, но и върху социалните „науки“ – измамвайки обществеността.