Ситуацията в Балтийско и Черно море: Напрежение без правна рамка
Конкретен акцент в коментарите на Патрушев е поставен върху Балтийско и Черно море. След влизането на Финландия и Швеция в алианса, Балтийско море оперативно се превърна в зона с пълно превъзходство на НАТО по отношение на крайбрежната инфраструктура. Проливите Скагерак и Категат, както и Финският залив, представляват естествени географски точки за потенциално ограничаване на преминаването от и за пристанищата в Санкт Петербург и Приморск.
В Черно море ситуационната картина е сходна поради ограниченията на Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., прилагана от Турция за преминаването през Босфора и Дарданелите в условия на военни действия.
Според публикацията в „Российская газета“, в Москва се счита, че международното морско право е загубило регулаторния си капацитет. Спазването на Устава на ООН и Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS от 1982 г.) отдавна е отстъпило място на едностранни действия и фактически блокади. В тази връзка руската страна заявява намерение за прилагане на концепцията за „асиметрично възпиране“ — поддържане на сили, които, макар и отстъпващи по брой на съвкупния потенциал на НАТО, да притежават висок поразяващ капацитет за нанасяне на критични щети.
Океански прокси-заплахи и тероризъм в морските проливи
Особено внимание заслужава твърдението на Патрушев за наличието на рискове от инсценирани операции срещу корабоплаването чрез използването на нестандартни субекти. Според коментарите му, съществува опасност от създаване на анклави от морски терористи или частни структури, действащи по замисъл на чужди разузнавателни централи в критични морски артерии — като Баб ел-Мандебския пролив, Ормузкия пролив или Малакския пролив.
За Москва това означава промяна на оперативната тактика: преминаване от отбрана около собствените брегове към проактивни действия в отдалечени океански райони. Дали обаче руският корабостроителен сектор разполага с необходимия капацитет за бързо попълване на състава от фрегати, корвети и многоцелеви атомни подводници (като проект 885М „Ясен-М“), остава отворен въпрос. Санкционният натиск върху доставката на компонентна база и турбинни установки създава обективни технологични затруднения за корабостроителниците в Северодвинск, Санкт Петербург и Калининград.
В крайна сметка, представеният анализ показва, че Руският морски съвет се опитва да преформатира отбранителната политика на страната. Фокусът се измества от чисто сухопътния театър на военните действия към пресичане на опитите за изолиране на Русия от световната морска търговия — процес, който според руските представители вече придобива организиран и системен характер.
