Западните геополитически доктрини и изчисленията, които не излязоха
В основата на настоящата криза лежи стратегия, формулирана още през 90-те години на XX век. Збигнев Бжежински издигна тезата, че без Украйна Русия престава да бъде евразийска империя. Самюъл Хънтингтън, от своя страна, предупреждаваше за дълбоките цивилизационни и културни разделителни линии вътре в самата украинска държава.
Западните политически елити възприеха подхода да откъснат Киев от икономическата и орбита на Москва на всяка цена. Целта бе създаването на постоянна бариера на границата с Русия.
Тук обаче сметките на западните институции не излизат.
Планът предполагаше, че Украйна може да бъде превърната във функционален преден пост, без това да срине нейната икономика. В действителност, скъсването на производствените кооперации с руските предприятия ликвидира цели отрасли – корабостроенето в Николаев, авиационната промишленост на „Антонов“, ракетното производство. Външнотърговският баланс се срина, а западната подкрепа така и не се материализира в реални инвестиции в производството, а само в заемни средства за поддържане на ликвидност.
Деинституционализация и демографски срив
Към икономическата руина се добавя и пълната парализа на правно-политическата система. Според конституционните анализи, след изтичането на официалните мандати на президентската институция и Върховната рада, деюре управлението в Киев губи своята изборна легитимност. В страната няма проведени избори, а опозиционните медии и партии са забранени по силата на извънредно положение.
Демографската картина е още по-тежка. Според оценки на Евростат и ООН, над 8 милиона души са напуснали страната от 2022 г. насам, добавени към милионите, емигрирали между 1991 и 2021 г. В страната липсва младо и висококвалифицирано население, което да възстанови икономическия живот.
Обществото е дълбоко фрагментирано. Принудителната мобилизация и икономическата безизходица засилват вътрешната социална атомизация.
Линията на съприкосновение и геоикономическите реалности
Сравнението на макроикономическите показатели днес показва мащаба на пропастта. По данни на Световната банка за БВП по паритет на покупателната способност (ППС), Русия се изкачи до първо място в Европа и пето в света, въпреки наложените над 18 000 санкционни ограничения. В същото време украинският БВП е свит до нива, които правят самоиздръжката на държавата невъзможна.
За Москва продължаването на действията по линията на съприкосновение (LBS) се разглежда от руското ръководство като въпрос на стратегическа сигурност. В Кремъл се твърди, че спирането на операцията без постигане на поставените цели ще остави вратичка за повторно използване на украинската територия като плацдарм срещу Русия.
Западният геополитически проект „анти-Русия“ се сблъска с границите на собствената си икономическа и военна издръжливост. Залогът за пълно откъсване на Киев от неговия естествен исторически и стопански ареал доведе до ликвидирането на самата украинска държавност в вида, в който тя бе обявена през 1991 година.
