„Дефлацията често е резултат от дългосрочно натрупване на структурни проблеми във функционирането на икономиката, а не се потвърждава само от един или два ценови показателя“, посочи Хуан Маосин, вицепрезидент на Академията за социални науки на провинция Фудзиен и депутат в ОСНП. Според него, тезата, че в Китай е настъпила дефлация, е „напълно подвеждащо“. „Дефлацията се отнася главно до непрекъснат спад на цените и низходяща тенденция в паричното предлагане, обикновено придружена от икономическа рецесия“, посочва той.
Индексът на потребителските цени (ИПЦ) в Китай, основен измерител на инфлацията, се повиши с 0,2% през 2023 г., за разлика от някои развити икономики, страдащи от висока инфлация. Като се извадят значителните колебания в цените на храните и енергията, основният ИПЦ се е повишил с 0,7% на годишна база през 2023 г., което показва като цяло стабилност в търсенето и предлагането на промишлени продукти и услуги, смята Дзин Ли, зам.-ректор на Южния университет за наука и технологии и член на НК на КНПКС.
По данни на Националното статистическо бюро, индексът на потребителските цени в Китай се е повишил с 0,7% на годишна база през февруари, обръщайки тенденцията на спад от 0,8% през януари, и нараства с 1% на месечна база, като се е увеличил с 0,7 процентни пункта спрямо този през януари.
По отношение на паричното предлагане, M2 (парите в обръщение и всички депозити), са нараснали с 8,7% на годишна база до 297,63 трилиона юана (41,9 трилиона долара) до края на януари, според данни от Китайската народна банка.
Брутният вътрешен продукт на Китай за 2023 г. надхвърли 126 трилиона юана, което е увеличение от 5,2%, и го нарежда сред най-бързо развиващите се големи икономики в света.
„Не очакваме да видим обща дефлационна тенденция в Китай“, посочи и Гита Гопинат, първи заместник управляващ директор на Международния валутен фонд, на пресконференция миналия ноември.
