Реформите и отварянето показват, че Китайската комунистическа партия може да бъде гъвкава и адаптивна в преследването на основната цел, а именно изграждане на справедливо и проспериращо общество. И тъй като моделът на свръх-централизация и планиране се изхабява в известен смисъл, ККП предприема курса към отваряне.
Китай успява да се интегрира в световната икономическа, търговска и политическа система, но за разлика от много други страни, прави това не като периферия и колония на западните т.нар. "демокрации", а като самостоятелна сила, която третира другите равноправно и очаква същото към себе си. Впрочем, противно на твърденията на някои не толкова начетени хора, това не е отстъпление от социализма и социалистическия стопански модел, защото дори Владимир Ленин през 20-те години на ХХ век почва т.нар. курс на НЕП ("Новата икономическа политика"), който предполага известно отваряне, толериране на някакви пазарни отношения и частна собственост, с цел да се тушират щетите и проблемите от гражданската война в Русия.
И ако човекът, който създаде първата социалистическа държава в света - Ленин, може да започне "отваряне" и дори да вкара пазарен елемент в икономиката, то никой не може да обвини Дън Сяопин, че е отстъпил от изконните концепции и идеали на социализма и комунизма. А и фактите са красноречиви. За 45 години реформи и отваряне, Китай постигна най-изумителната в човешката история трансформация, в резултат на която сега е втора икономика по номинално БВП, първа по БВП (ППП) и най-голям световен производител, индустриална, инфраструктурна, търговска, а скоро и научно-техническа сила.
За тези 45 години реформи, делът на китайската икономика нараства от 1,8 % от световната през 1978 г., до 15 % през 2017 и 18,5 % през 2022 година. По-важното обаче, за тези 45 години БВП на глава от населението на Китай се е увеличило от едва 155 долара на над 12,500 долара към днешна дата. Това е увеличение от цели 80 пъти и то за такъв кратък срок!
Китай днес е страна със средни доходи и много добре развита здравна система, както демонстрира Ковид кризата, успешна наука (както показва фактът, че качествената научна продукция в страната в чисто количествен обем на разработки и статии, е с 60 % повече, отколкото при САЩ).
Едно от най-важните постижения е, че за тези 45 години Китай извежда 800 милиона души от абсолютната бедност, което е най-голямото елиминиране на бедността в човешката история. А що се отнася до бизнеса, ако следим класацията на списание Fortune за 500-те най-крупни компании в света, то през 2020 година, например, Китай е пръв с цели 124 компании в списъка, докато САЩ имат 121.
Днес реформираният Китай, който се развива в рамките на социализма с китайско лице е страната с най-голям пазар за електронна търговия, най-голяма индустриална сила, най-голям производител на почти всички битови и не само стоки. От относително бедна селска държава, днес за 45 години реформи Китай е страна с над 1 милиард интернет потребители. Неграмотността и бедността, характерни за селските райони, днес са фактически елиминирани.
И именно тази страна, която преди половин век се е занимавала все още основно със земеделие, днес има най-много патенти в областта на изкуствения интелект (AI) и притежава магистрална мрежа от над 80,000 мили (160 хил. км). Днес тази страна, която преди 45 години все още е била бедна и е имала проблем с грамотността сред селското население, макар че при Мао Дзъдун се полагат сериозни усилия за изкореняването на неграмотността, има над 200 милиона ученици, които водят във всички международни класации за учебни и научни успехи. Същата тази страна, Китай, днес има над десет хиляди стартъп компании само в Чжунгуанцун (например).
Добър показател е фактът, че от страна, която в много отношения все още живее в Средните векове до 1949 година, днес Китай е страна, в която само за 2019 г. е имало 49,498 защитени научни дисертации (при 33,759 за САЩ). Очаква се през 2025 година само в STEM (наука, технологии, образование и математика от англ.) направления, Китай да има до 77 хиляди защитени дисертации годишно. При това, прогнозата не е китайска, а на американското сп. Форбс.
Отвореният към света Китай под ръководството на Си Дзинпин и Комунистическата партия започна инициативата "Един път, Един пояс", която фактически свърза Азия, Близкия изток, Европа, Русия, Африка и Тихия океан, създавайки най-голямата търговско-икономическа и инфраструктурна мрежа, която някога е съществувала в човешката история. Инвестирани са колосални суми от Китай в десетки различни страни за строежа на пътища, пристанища, железопътни линии, телекомуникации, енергетика, жилищни сгради и какво ли още не.
Политиката на реформи и отваряне на Китай към света доведе не само до превръщането на страната в най-важната световна икономика, но и спомогна за цялостното развитие на обществата в Азия, Африка, Европа, Тихия океан и дори Америките. Времето е показало, че тази политика, без да изменя на генералната цел, която имат от идеологическа гледна точка китайските комунисти, постига резултати, каквито не са били виждани досега в човешката история от нито една държава.
Прозорливият ход на Дън Сяопин променя човешката история, а това, което се случва в последните години, откакто управлява Си Дзинпин, в още по-голяма степен забърза хода на историята към един по-справедлив, отворен и балансиран свят, където човечеството има споделена съдба, а политиката от Студената война ще остане в миналото!
