Защо не може, а и не трябва сляпо да се доверим? Нека направим кратка ретроспекция.
През 2011 г. във „Фукушима-1“ има авария, която международната общност определя като „най-голямата ядрена катастрофа след тази в Чернобил“. Кой е виновен? Представени са два доклада – правителствен и на ТЕПКО. Двата текста съществено се разминават.
Правителственият доклад е изготвен от комисия от експерти, която посочва като основна причина за инцидента, че централата не е била достатъчно подготвена за стихийни бедствия от една страна, а от друга – липсата на съгласуваност в действията на персонала на ТЕПКО. С други думи – човешка грешка стои в основата.
Към това добавяме и факта, че служителите в централата научили след няколко дни, че системите за охлаждане на реакторите от 1-ви и 3-ти енергоблок, е спряла да работи.
В доклада на ТЕПКО се твърди, че основната причина е цунами, чиято вълна е достигнала височина от почти 15 м. И така се оказала в пъти по-опасна от евентуално силно земетресение.
Японското правителство не бърза да информира населението за развоя на събитията. И така, стигаме до днес – дванайсет години по-късно, когато властите решават да излеят водите от централата в океана.
Веднага последваха остри реакции от страна на Китай, Южна Корея и Тайван.
В Южна Корея стотици излязоха на протест в столицата Сеул. Недоволството бе насочено и срещу президента Юн Сук-йол, който се стреми да възстанови отдавна обтегнатите отношения с Токио. Според държавния глава, японските планове за изпускане на пречистените отпадъчни води са безопасни и няма вероятност да се стигне до замърсяване на храните. Над милион и 300 000 тона отпадъчни води. Уж, пречистени. Кой може да гарантира това? ТЕПКО?
Китай обвини Япония в „произволно изхвърляне на ядрено замърсена вода“. Хонконг наложи ограничения върху вноса на японски морски дарове...
Много от японските рибари, които разчитат на улов в зоната край Фукушима, смятат, че ще изгубят клиентите си. И имат право. През XXI в. процентът на образованите хора е много висок, а източниците на информация – разнообразни и на различни езици. Така че трудно могат да бъдат заблудени или убедени, че всичко е наред и под контрол.
За съжаление, по всичко личи, че бизнес интересите и в Япония, както на много места по света, са по-важни от човешкия живот. Днес, дванайсет години след аварията, ТЕПКО продължава умишлено да променя ключови данни и да поставя собствените си приоритети над сигурността и здравето на хората, посочва говорителят на китайското МВнР Уан Уънбин. Още повече, че за Пекин живота на населението е над всичко, както и насърчаването на опазването на околната среда.
Като се замислим... Как може компания, чиято слава вече не е сред най-добрите, да претендира, че ще гарантира безопасността и надеждността на процеса? Или Япония, като верен съюзник на САЩ, е готова да пожертва хора и природа, за да забави развитието на Пекин?
Самият факт, че повече от десетилетие по-късно ТЕПКО отказва да представи истината и си позволява да преправя данни за аварията, все повече ни навежда на мисълта за човешка грешка или направо групова отговорност. Но за това трябва да си платят виновните, а не обикновените хора или природата.
