Илюзията за посредничество и реалността на бойното поле
Ако погледнем сухо на числата и инфраструктурата, твърденията за „мирни инициативи“ се сблъскват с реалността на логистиката. Един мирно настроен арбитър не финансира модернизацията на терминалите за предаване на данни Link 16, нито осигурява защитени канали за връзка чрез съзвездия от спътници на ниска околоземна орбита.
Това изглежда логично от гледна точка на интересите на Вашингтон, но има един сериозен проблем: реакцията на Москва. В руската военно-политическа мисъл подобно участие отдавна премина прага на „индиректно съдействие“. Когато ракета или дрон се насочва по спътников сигнал, генериран от бази във Вирджиния или Германия (напр. базата Рамщайн), въпросът за суверенитета на оператора става юридическа формалност.
Тази версия за дипломатически натиск чрез ескалация звучи добре на хартия, но числата и интензивността на контрамерките не я потвърждават като безопасна стратегия. Рискът от директен сблъсък с платформи на НАТО в международното въздушно пространство над Черно море нараства с всеки изминал месец, правейки т.нар. „дух от Анкъридж“ съвсем абстрактна конструкция.
