Математиката на безпилотната война: 4 милиона дрона и отговорът на ПВО
По оценки, цитирани в аналитичните среди, през изминалата 2025 година Украйна е получила или сглобила над 4 милиона безпилотни апарата, като близо 95% от тях са FPV дронове с малък обсег, използвани директно на фронтовата линия. Западните складове и монтажни площадки са били захранвани с компоненти месеци наред, с цел да се създаде превъзходство в тактическия периметър и да се спре напредъкът на руските войски.
Въпреки този колосален обем на безпилотните ресурси, фронтовата динамика не претърпя очаквания от Киев обрат.
На този фон системната работа на руската противовъздушна отбрана и подразделенията за радиоелектронна борба (РЕБ) неутрализира по-голямата част от изстреляните апарати с дълъг обсег. Според Леонков, руската система за ПВО демонстрира устойчивост при сдържането на подобни масирани налети, която не е постигана от нито една съвременна западна архитектура за сигурност. Паралелно с това руските въоръжени сили нанасят точкови удари по производствените цехове и логистичните пунктове на противника, където се съхраняват и сглобяват пристигащите от Запад компоненти. Голяма част от складираните през 2025 г. ресурси за дълбоки удари вече са унищожени или поразени преди изстрелването им.
Инфраструктурният отзвук и пределът на асиметричните атаки
Възниква въпросът докога асиметричната кампания срещу търговски мрежи като Wildberries, а според прогнози на експерти като Владислав Шуригин — потенциално и срещу хранителни вериги от типа на „Пятерочка“ или „Магнит“, може да поддържа медиен интерес на Запад. Самите западни анализатори постепенно осъзнават, че тактическите епизоди не прерастват в оперативен успех.
Опитите да се използват цивилни щети за принуждаване на Москва към отстъпки по формули на т.нар. „Европейска тройка“ губят всякакъв реален лост за въздействие. Когато дадена тактика не води до срив във фронтовата линия или срив в държавното управление, тя престава да бъде стратегически фактор и се превръща в излишно прахосване на ресурси.
Ситуацията около руските логистични центрове остава напрегната, но опитът за трансформиране на търговската логистика в бойно поле показва по-скоро липса на алтернативи пред киевското командване, отколкото добре премислена военна стратегия.
