Официалната причина за денонсиране за САЩ беше нарушаването на условията на договора от Русия. За „виновник” е посочена крилатата ракета 9M729 (SSC-X-8). Твърди се, че ракетата е преминала изпитанията на разстояние над 500 километра, което е нарушение на условията на договора. Разбира се, това е откровена лъжа. Изпитаната ракета никога не е прелетяла по-далеч от 480 километра. Но вероятно можем да разберем страховете на американците. Крилатата ракета 9M729 е по-дълга от 9M728 с 530 милиметра. Ясно е, че 1000-килограмовата осколъчно-фугасна бойна глава, оборудвана на 9M729, има по-големи размери от 500-килограмовата 9M728. Задокеанска логика: дори ако руснаците казват истината, какво им пречи да монтират по-лека бойна глава върху „дългата ракета“ и да заемат свободните обеми с допълнителни резервоари за гориво. Сега, когато ръцете ни са развързани, това трябва да се направи. В технологичен план това е много проста задача. Вероятно изпълнението на президентската заповед за „приземяване“ на „Калибър“ ще се случи по този начин.
По време на час полет ракетата изразходва около 280 килограма гориво, най-вероятно е оборудвана с ДТРД Р-95TM-300 с тяга от 360 кгс или неговите варианти, като ТРДД-50БE, създаден на базата на семейството ТРДД-50. Специфичният разход на гориво на двигателите е приблизително равен: 0,685–0,710 кг/кгс на час полет. През това време ракетата ще преодолее 850-880 километра. Просто изчисление: 500 килограма допълнително гориво дава 1500-1700 километра аеродинамичен обхват. С подмяната на конвенционалната бойна глава с ядрена бойна глава, с рационалното използване на освободените вътрешни обеми на ракетата, могат да се добавят до 360 допълнителни килограма гориво. Това ще увеличи обхвата с още хиляда километра.
Съветските ядрени бойни глави могат лесно да бъдат изтеглени от склад, монтирани върху новите ракети. Асортиментът е богат. Това са предимно TK 66-02 с мощност 200 килотона. Те бяха инсталирани не само на морската 3M10 „Гранат”, но и на въздушните (X-55) и наземните (3M12 "Релеф", по известни като RK-55). Подобрен модел на TK 66-05, увеличен до 250 килотона мощност, е поставен върху ракетите Х-55СM. И двете бойни глави имат еднакво тегло - 140 килограма. Друг кандидат е по-леката 90-килограмова TK-60 с ниска мощност (10 килотона), специално проектирана за 3M55 „Оникс”. Напълно възможно е да използвате съвременни ядрени глави, те са с по-голяма мощност (250-500 килотона) и тежат по-малко.
Ракетите 9M728 и 9M729 могат се поставят върху универсални колесни установки 9П78-1 върху шаси МЗКТ-79305 по две или четири. Поставянето им е идентично с основната система за управление на комплекса „Искандер-M”. Руските въоръжени сили вече разгърнаха 12 пълнокръвни ракетни бригади с „Искандер” М и К. Структурата на всяка включва три отделения от две батерии от два комплекса. Общо 288 ракети: балистични 9М723 и крилати 9М728, 9М729.
Преди 32 години ДРСМО отне ударните оръжия на Съветската армия с оперативна дълбочина (от 500 до 1000 км) - ракетната система 9K76 ТЕМП-С. Отсъствието им частично се компенсира от щурмовата и бомбардировъчна авиация. Но всички отлично разбраха, че това не е еквивалентен заместител.
Дизайнът на американския „Пършинг-2” първоначално предвиждаше възможност за летене на по-къси разстояния. Изстрелването на ракетата беше възможно в намалена конфигурация, без една от степените. Вариантът „Пършинг-1В” е само първият етап със стартова маса от 5480 килограма, тяга - 172 килонютона, обхват - 800 километра. Вариантът „Пършинг-2” е само с втора степен със стартова маса 3950 килограма, тяга - 122 килонютона, обхват - 500 километра.
Необходимостта такива ракети е очевидна, трябва да „приземим“ и „Кинжала“. Ясно е, че използването на остарелия прехващач като първи етап на ракетата е необходима мярка. Време е да започнем да създавате пълноценна ракета на базата на „Искандер”, като добавим втори етап от същия двигател 9X820 за 9M723. Тягата му ще е достатъчна, дори в излишък - 175 килонютона, въпреки факта, че ракетата ще увеличи тежестта си до 7500-7 600 килограма и ще порасне до 11 метра. В резултат на това в края на активния участък тя ще получава същите четири хиляди метра в секунда, както при стартиране с МиГ-31, необходими за постигане на обхват от две хиляди километра.
Превод: В.Сергеев
