Преди това модификацията „M“ се считаше за най-съвършената версия на танка в това „горещо място“. Външно е лесно да се разпознае допълнителното брониране на корпуса и купола, което още по времето на Афганистанската война започна иронично да се нарича „веждите на Брежнев“.
T-62MВ се различава от него по наличието на шарнирна динамична защита "Контакт". Преди Сирия за военната употреба на тези танкове практически не се съобщава, въпреки че те са създадени още в средата на 80-те години.
Тогава съветската армия притежава впечатляващ флот от Т-62, който дори тогава се смята за остарял. В допълнение, опитът в Афганистан демонстрира недостатъчната защитеност на тази техника.
Тогава конструкторите на Нижни Тагил трябваше да разработят няколко вида модернизирани машини. Те имат много общо: система за управление на огъня с лазерен далекомер и балистичен компютър, комплекс от управлявани ракети, използвани през цевта на 115-мм оръдие, двигатели. Танковете обаче се различават по видовете защита.
В допълнение към споменатите по-горе два варианта, има и версия с комплекса “Дрозд,” способен да унищожава вражески ракети и гранатометни снаряди с ракети, летящи към бойно превозно средство. Същата система е монтирана на T-55. Но, за разлика от тях, тя не получава разпространение в Т-62.
За разлика от „афганистанския вариант“, Т-62МВ са концентрирани главно в Далечния Изток, където служат до момента, в който са изпратени бази за съхранение.
Сега тези танкове стават отново полезни в борбата срещу тероризма в Близкия изток.
Превод: В.Сергеев
